Златният дявол

— Не бих прибързвала със заключенията — каза тя. — Златото и среброто нямат магнитни свойства. Сигурно е заради железен баласт или част от корабните механизми.

Кенди се съгласи.

— Просто нямаме представа — отвърна тя. Без светлина нямаше как да влязат на повече от метър навътре в развалината. Товарът оставаше загадка.

Обърнах се към главнокомандващия. Белочек отпиваше от шампанското и разглеждаше групичката ни с отчужден поглед. Изглежда се наслаждаваше на внезапния ни интерес.

— А вие какво мислите, г-н Белочек?

Очите му се впиха в мен и ми се стори, че забелязах леко подозрително хитро пламъче. Може да беше реакция на тона ми, който беше по-скоро обвинителен, отколкото любопитен. Както и заради факта че докато беше под вода, аз се разполагах в стаята му. Подозирах, че не обмисля въпроса ми, а каква е причината, да го задам. Както и да е, след известна мисловна интерлюдия, той стигна до приемлив извод и с бавно движение на ръката внимателно остави чашата с газирана течност, отпусна се в моряшкия си трон и обяви мнението си със своя гърлен властен баритон.

— Това, което си мисля, приятелю, се основава на това, което видях. А аз видях двумачтова шхуна от деветнайсети век, построена почти в стила на балтиморските клипери, със сигурност на повече от 150 години. Развалината е в отлично състояние, изглежда като по чудо недокосната. Ако този кораб наистина се е наричал «Аргонавт», както твърди брат ти, тогава с голяма доза сигурност той е превозвал храбрите мъже, наричани някога аргонавти, дръзките хора, осмелили се да тръгнат на запад в търсене на богатства по времето на Калифорнийската златна треска. Както ти казах, дядо ми е един от тези мъже, затова знам какво говоря. Ако този кораб е ползван за транспорт към и от златните полета, тогава може би — казвам може би — е срещнал трагичния си край, докато се е връщал у дома към източния бряг, натоварен с кюлчета. И ако е така, в което имаме доста основания да вярваме, всички ние сме на прага на Елисейските полета.