Кралство на пепелта

Крочанки се строполяваха от небесата, покосени от страховити опашки с шипове. Някои дори не падаха, а зверовете ги поглъщаха с гигантската си паст.

- Пръснете се! - изкрещя Манон сред мелето. - Образувайте бойна формация ниско над земята!

Заповед не към Тринайсетте, а към крочанките.

Гленис извика с магически подсилен глас:

- Изпълнявайте!

Крочанките бързешком се оттеглиха и заеха позиции една до друга във въздуха над палатките.

Абраксос разпори гърлото на мъжкар, два пъти по-голям от него, а Манон заби стрела в лицето на ездачката му. Зеленооките близначки демони атакуваха заедно три уивърна и телата им скоро се затъркаляха по планинския склон. Синята женска на Астерин изтръгна някаква ездачка от седлото ѝ и разполови гръбнака на уивърна под нея.

Всяка от Тринайсетте си набелязваше жертва, прелитайки през вражеския отряд.

Жълтоногите нямаха подобна организация.

Онези от тях, които решаваха да избягат от пътя им, устремявайки се към крочанките, струпани отдолу, се сблъскваха със стена от стрели.

Някои от уивърните оцеляваха, но не и ездачките им.

След няколко пресметливи маневри на Тринайсетте оцелелите зверове бързо се сгромолясаха в близките чукари с прерязана шия.

Съжаление се примесваше със страха и гнева в сърцето на Дориан.

Колко ли от тези величествени същества можеха да са като Абраксос, ако бяха попаднали на добри ездачки, които ги обичаха?

Беше му учудващо трудно да удари с магията си уивърна, който прелетя над него, устремен към Гленис заедно с един свой събрат.

Уби го на мига, прекършвайки врата му с импулс от силата си, толкова мощен, че го накара да се задъха.

После стрелна магията си към втория атакуващ уивърн и го удостои със същата безкомпромисна смърт, но не видя третия и четвъртия, които прелитаха ниско над лагера, бутайки палатки и тракайки с челюсти срещу всичко по пътя си. Крочанките умираха с писъци.

Манон се спусна стремително на гърба на Абраксос и обезглави най-близката ездачка. Лицето на Жълтоногата бе застинало в ужас, когато главата ѝ полетя във въздуха.

Магията на Дориан се препъна.

Отсечената глава тупна на земята до него и се търкулна.

В съзнанието му просветна стая с окървавен червен мрамор; тупването на отсечена глава върху камък беше единственият друг звук, освен собствените му викове.

Не трябваше да се влюбвам в теб.

Главата на Жълтоногата спря до ботушите му и синя кръв шурна по снега и калта.

Той не чуваше, не го интересуваше, че четвъртият уивърн се е насочил право към него.

Манон изрева името му и крочански стрели полетяха към звяра.

Очите на Жълтоногата се вторачваха в нищото.

Гигантска паст зейна пред него, масивни челюсти се разтвориха широко.

Манон пак изкрещя името му, но той не можеше да помръдне.

Уивърнът полетя надолу и кошмарните му челюсти го обгърнаха в мрак.

Дориан освободи магията си от въжетата, които я държаха.

В единия миг уивърнът го поглъщаше цял в черна яма, пропита с вонящия му дъх.