Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
И задръжките ми автоматично падат, когато си представям как двамата с Нейт посрещаме всяка сутрин слънцето, как после пием пресен портокалов сок, облечени с онези страхотни екипи, дето подчертават фантастичните ни тела. И оттук нататък мисълта ми сама поема напред… Можем да отидем да живеем на брега на Индия и да прекарваме дните си в напяване на „Омммм“…
Не че много държа да живея на брега на Индия и да припявам „Омммм“, но все пак.
— Звучи страхотно! — усмихвам се замечтано аз.
— Нали? — ухилва се той.
А после млъкваме и започваме да се гледаме като два влюбени гълъба или по-скоро — като влюбени тийнейджъри. Ама че работа! Адски смущаващо!
Но и фантастично.
Останалата част от вечерта минава в приятна мъгла от вкусна храна, леденостудено шампанско и флирт. Пропускаме кафето и десерта, тъй като Нейт ги смята за вредни, но пък той ме кани в дома си за едно питие. По блясъка в очите му разбирам, че няма предвид чаша какао.
Докато той оправя сметката, аз изтръпвам.
Въпреки че тръпна и от представата за онези шоколадови петифури с горещ сос, за които спомена сервитьорът.
— Добре ли си? — пита той и гали косата ми, а аз се отпускам на рамото му на задната седалка на таксито.
— Да, чудесно — кимвам. През тънката коприна на роклята си усещам твърдото му бедро как се притиска в моето. Изминаха само няколко часа, откакто бяхме заедно в леглото, но вече ми се струват цяла вечност.
— Спи ли ти се? — промърморва той и прокарва пръсти по тила ми.
— Не — изричам с мъка аз, като се старая да не издам възбудата си. Това е като че ли най-дългото пътуване с такси на света. След толкова много шампанско и в очакване на онова, което предстои, всеки червен светофар ми се струва безкраен, всяка пресечка — вечност. Плъзвам ръка към скута му и усещам твърдината. Той леко потръпва и дишането му се учестява. — А на теб?
— На мен също не. — Ръката му се плъзва под роклята ми и към слабините ми се втурва топлина.
Божичко, това е сюрреалистично! Водим си напълно нормален разговор, като същевременно не можем да спрем да се опипваме.
Адски възбуждащо е!
— Та щом не ни се спи, какво предлагаш да правим, а? — питам с най-невинен глас аз, докато измъквам ризата му и плъзвам ръка под колана му.
— Амиии и аз не знам — отвръща той, влизащ успешно в ролята си. — Да гледаме дивиди?
Вече едва дишам.
— Какви филми имаш? — успявам все пак да изрека. Тялото ми пулсира и ми се налага да впрегна цялата си воля, за да не поискам от него да прави секс с мен тук и сега, на задната седалка на таксито.
Да бе, вече разбрахме каква съм.
— О, сигурен съм, че ще мога да ти предложа нещо по твой вкус! — прошепва той в ухото ми и ме пронизва с топлия си дъх.
— Така ли? — изричам дрезгаво.
— Така — прошепва той и гласът му потреперва.
А после, най-сетне, таксито спира пред неговата сграда и Нейт плаща и ние минаваме през въртящите се врати и влизаме във фоайето. Изпълнена съм с такава велика похот, че не забелязвам нито портиера, нито изкачването с асансьора. Единственото, които съзнавам, е тялото на Нейт до моето, топлото му ухание на мускус и накъсаното му дишане във врата ми.
А след това вратите се отварят и ние влизаме в апартамента и казваме „лека нощ“ на портиера, и оставаме само двамата. Най-накрая.
— Знаеш ли, нещо не съм в настроение за филми — обръщам се към него аз. Имам чувството, че тялото ми всеки момент ще експлодира.
— А за какво си в настроение? — пронизва ме той с очи.
Не мога повече! Не мога да играя тази игра повече!
— За това! — прошепвам и го придърпвам към себе си.
Целувам го. Снощи бях толкова пияна от онова червено вино, че сексът малко ми се губи. А и всичко стана толкова бързо, за да го помня. И всичките онези емоции…
Сега обаче съм твърдо решена да пренавия лентата, за да гледам филма наново. За всеки случай — ако нещо съм пропуснала. И плъзгам ръка по гърба му, докато той впива устни в моите и ме придърпва на пода.
След това просто си лежим и дремем. Лежа си блажено на гърдите му и слушам как дишането ни постепенно се успокоява. Известно време никой от нас не казва нищо. А после той обръща глава, целува ме нежно по бузата и изрича тихо: