Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дяволският квадрат
Дяволският квадрат - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дяволският квадрат

Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:

Бившият таен агент Оливър Стоун е натоварен с мисия лично от президента на САЩ: да проникне в най-могъщия наркокартел в света, който залива Америка с дрога.
1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 161
Перейти на страницу:

— А ако откажа? — извика в отговор Стоун.

— В такъв случай просто ще си тръгнем.

— Защо ли не мога да ти повярвам?

— В случая и двамата сме на една страна.

— В момента нямам такова чувство.

— Давам ти думата си. Искам да поговорим и нищо повече.

— Тогава защо се появяваш тук с ударен отряд?

— Не го приемай лично, така пътувам навсякъде. Но наистина искам само да разменя няколко думи с теб.

Стоун бързо съобрази, че шансовете му са равни на нула. А информацията можеше да бъде и двустранна.

— Добре, но идваш сам — извика той. — Аз наистина съм въоръжен. Дори една червена точица във въздуха, и нещата ще станат опасни за теб. Ясно ли е?

— Да. Идвам.

— Бавно.

— Добре, бавно.

Няколко секунди по-късно на прага на скромната къщичка се появи Райли Уийвър, директорът на НРЦ.

32

— Затвори вратата и застани вляво от нея — заповяда Стоун и тръгна към Уийвър така, че да не се вижда от прозореца. — Разтвори сакото си!

— Не съм въоръжен.

— Разтвори сакото си!

Уийвър се подчини и неволно потрепна от ръката, която светкавично го обискира.

— Все още си бърз — отбеляза той.

Стоун отстъпи крачка назад, продължавайки да го държи на мушка.

— Няма ли да запалиш лампата? — попита директорът на НРЦ. — Не виждам абсолютно нищо.

— Ако не се беше появил с цял взвод, може би щях да бъда по-любезен — процеди Стоун, докато обикаляше около него. Беше сигурен, че бившият морски пехотинец умее да се ориентира на тъмно, и скоро получи доказателства, че действително е така.

— Окей, сега те виждам добре — обади се Уийвър. — Сигурен съм, че и ти ме виждаш. Как ще процедираме оттук нататък?

— Виждаш ли столовете пред камината?

— Да.

— Седни на онзи вляво.

— А ти къде ще бъдеш?

— Тук някъде.

Уийвър тръгна напред, отпусна се на плетения стол и леко изви глава надясно.

— Вече не те виждам — констатира той.

— Знам. А сега казвай какво искаш.

— Последната ни среща приключи доста набързо.

— По твоя вина.

— Да, признавам, че беше така. В момента работиш за СНС и ФБР.

— Е, и?

— Какво ще кажеш за едно по-тясно сътрудничество с НРЦ?

— Не, благодаря. Ще ми станат много букви от азбуката.

— Твоите хора нямат абсолютно никакъв напредък по случая.

— Наясно съм, че имаш шпиони навсякъде. Също като онзи, когото наследи на поста. Но ефектът невинаги е положителен.

— Аз не съм Картър Грей. Знам, че бяхте на нож от много години.

— Той беше много добър в работата си. Аз просто не бях съгласен с всичко, което вършеше.

— Информирах се по-подробно за Джон Кар.

— Браво на теб. Защо си тук? Едва ли си дошъл само за да ми предложиш работа, която знаеш, че няма да приема.

— Радваш се на подкрепата на президента и аз знам защо.

Стоун се втренчи в неясния силует на госта. Стоеше на около три метра зад него, малко вдясно. Перфектната позиция за стрелба.

— Накъде биеш? — попита той.

— Миналото не ме интересува — отвърна Уийвър. — Съсредоточил съм се единствено върху бомбата и изстрелите в „Лафайет“.

— Някои хора са на мнение, че това е символична атака.

— Но ти не вярваш да е така, нали?

— Не. Терористите виждат символика само в атентати с много жертви.

— Съгласен съм. За този са хвърлени много сили и средства. Трябва да има причини.

— Разсъждавах по този въпрос тъкмо когато ти се появи — отвърна Стоун.

— Ако работим заедно, със сигурност ще спестим време.

— Вече ти казах, че имам екип.

— Всички сме в един екип.

— Ти ме измъкна от болничното легло, преди ФБР да стигне до мен. Откара ме в НРЦ, за да ме притиснеш, и с насмешка отхвърли опитите ми да ти разкажа какво знам. А когато ти зададох един-единствен въпрос, по-бърза да изключиш осветлението. Ако това е твоята представа за предварителен контакт, никога няма да имаш късмет.

— Добре, заслужавам си го — въздъхна Уийвър. — Наистина играх грубо и ти ме наказа.

— А сега си дошъл да ми предложиш по-коректна игра?

— Трудно ли е да го повярваш?

— Да, трудно е. Особено тук, във Вашингтон. Затова те питам още веднъж: защо си тук?

Уийвър помълча и каза:

1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)