Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Да - отвърна Дениз. Но сега, без масата между тях и при тази близост до нея, пак я обзе боязливост. Физическото му присъствие в този момент като че ли бе заредено с необяс­нима мощ, която я атакуваше недвусмислено. - И на мен ми беше приятно.

Зачуди се дали ще посегне да я целуне и реши да му раз­реши, ако го направи, но след кратка пауза, прекарана сякаш в борба със себе си, той само подаде ръка.

— Лека нощ. - Натовари двете обикновени думички с необичаен смисъл, с неочаквана ласка. Ръката му бе топла и мека и Дениз знаеше, че би трябвало да оттегли по-бързо нейната, отколкото го направи, но някак не ѝ се искаше... Ко­гато седна зад волана и запали двигателя, той ѝ махна с ръка и тъмнината почти веднага погълна колата му. Дениз го прос­леди с поглед, разтърсена от истинска емоционална буря. Ед­ва ли би могла да поясни точно какво чувства - знаеше само, че то е добро и прекрасно. Дори разочарованието от желана­та, но неосъществена целувка беше нещо хубаво, беше чу­десно, правилно!... Една такава целувка би била преждевре­менна и тя се радваше, че той го бе осъзнал навреме и ѝ бе дал урок по търпение... Освен това тя нямаше нужда от це­лувка, за да разбере дали я харесва или не. Знаеше, че я харес­ва - усещаше го от начина, по който я гледаше, от начина, по който изразяваше уважението си към нея... Ще се срещнат пак, дори и той самият още да не го знае: този път тя ще се погрижи за това!...

Докато въртеше волана към къщи, тя осъзна, че го поз­нава само като Лайл - нямаше представа за фамилното му име. Всъщност знаеше много малко за него. Не бе говорил с нея за работата си, не бе говорил много и за себе си - обяснил ѝ беше само как възприема децата и... жена си. Бившата му съпруга. С известно закъснение се сети, че почти цяла вечер бяха разговаряли главно за нея и нейните проблеми. Даде си сметка, че бе обсъждала откровено и с горчивина бившия си съпруг, нещо много странно за нея: тя обсъждаше без зад­ръжки слабостите и недостатъците на Лари с приятелки, но почти не го вършеше в присъствие на мъж! Слисана беше от споделеното с Лайл сега, когато премислеше тези два часа в закусвалнята. Преживяването - душевният комфорт, на кой­то се радваше сега - беше като... като че ли бе прекарала това време в кабинета на психоаналитик!... Лайл изглеждаше ис­тински заинтересуван от разказа ѝ и от нея самата!... Двата часа бяха отлетели като пет минути - какво като не знае фамилното му име?