Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Господи! – Чейс вбесен разтърка челото си. – Добре де, искаш ли да знаеш защо никога не говоря за екс-брака си? Защото очаквах да се случи точно това! Вие, янките, не спирате да се прехласвате колко велики сте били, като сте изритали англичаните оттук, как всички са равни и така нататък, но само да надушите някоя титла и започвате да раболепничите и да се умилквате така, сякаш все още сте част от шибаните колонии!

— Не е вярно! – възмути се Нина.

— На бас, че вече се сравняваш с нея, нали? Мислиш си: „Тя е лейди Блекууд, не госпожа Блекууд, нито доктор Блекууд, което автоматично означава, че е нещо повече от мен

— Тя стои точно зад теб – каза София с леден тон, докато наливаше чая.

Чейс не й обърна никакво внимание и погледна Нина в очите.

— Ако искрено ми кажеш, че не си се сравнявала с нея, ще призная, че не съм бил прав, като не съм ти разказал за нас.

Нина отмести поглед и се уви още по-плътно в халата си.

— Трябва да се облека – каза тихо тя, като влезе в спалнята и затвори вратата.

— Мамка му – процеди през зъби Чейс.

— Не искам да бъда груба. Еди, но откакто сме се разделил не си станал по-добър в дисциплината „успокояване на напрежението” – подхвърли София от другия край на стаята.

— Млъкни! Извинявай – добави след миг той. – Господи! Защо не й казах, но дяволите? Тя знаеше, че съм бил женен, защо просто не й разказах всичко? – Той се стовари на дивана.

София взе две чаши чай от барплота и се приближи към него. Сложи едната пред него на масата.

— Защото не си очаквал да стане такъв проблем. Аз съм виновна за всичко. Съжалявам.

Тя седна до него и той я погледна.

— Но откакто сме се разделили ти определено си станала по-добра в нещо. Започнала си да се извиняваш?

— Много неща се промениха оттогава – каза тя с горчивина в гласа. – Но не всички към добро.

Те седяха безмълвно и пиеха чай. После едновременно вдигнаха глави, когато Нина излезе от спалнята. Беше облякла обикновени джинси и тениска, червената й коса бе вързана на конска опашка.

— Добре, Еди – каза тя с делови тон, – ще поговорим за това по-късно, защото сега имаме по-важни дела, за които да се тревожим. София, извинявам се, че се държах така грубо.

— Няма нищо – каза София. – Разбирам, че това ти е дошло донякъде като гръм от ясно небе. Съжалявам.

— Благодаря. И така. – Тя седна в креслото с лице към тях. – Предполагам, че първо трябва да разберем защо съпругът ти се интересува толкова от гробницата на Херкулес.