Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

Дойл пак повали Райли, но тя отново се претърколи, изправи се на крака и докато го правеше, се прицели с ритник – малко по-силно, отколкото би трябвало – в сла­бините му.

Дойл стисна зъби, преодоля болката – Райли го бе уда­рила здравата – улучи я в лявата ръка.

— Ще прокървиш.

— Няма да ми е за първи път.

Подновиха боя. Ножовете им се срещнаха, засякоха се. Двамата стояха като пирати с пламнали очи, докато Дойл я избута назад. Тя направи пълно завъртане и го удари високо в гърдите. Той я хвана за крака, използва инерция­та й, за да я метне във въздуха. Тя успя да отскочи, призе­ми се, но за миг изгуби равновесие.

Дойл нападна отново, повали я на земята, опря ножа в гърлото й.

— Мъртва си.

— И ти, старче! Ножът ми е в корема ти.

Той трябваше да признае – но само пред себе си, – че е задъхан и че топките го болят адски. Погледна надолу и наистина ножът й бе до дръжката в корема му.

— Няма дълго да съм мъртъв, а ти ще си останеш такава.

— Добре че няма да се бия с Лазар. Махни се от мен.

— След минутка. – Той огледа публиката. – Повалих я и може да се каже, че не беше подготвена. Ножът ми е опрян в гърлото й. Вие какво ще направите? Аника?

Без да се колебае, тя изстреля лъч. Той почувства гъделичкане в ръката с ножа.

— Отлично. Добри рефлекси и прицелване. Бран?

Бран махна с ръка и ножът се превърна в банан.

— Шегичка – усмихна се той. – Но ефективна.

— Става. Саша?

Тя взе ножа на Бран, хвърли го. Той улучи Дойл в тила.

— Впечатляващо.

— Целех се в гърба ти. Следващия път ще имам повече късмет.

— Сойер?

С ръка в джоба, той премери разстоянието на око. Мигом се озова при Дойл и Райли и прекара чисто ножа си по гърлото на Дойл. Улови Райли за рамото, премести и два­мата там, където беше стоял преди минута.

— Много добре. – Дойл се изправи на крака. – Разбира се, това е при положение, че разполагате с тази част от секундата.

— Ще си я осигурим – увери го Аника. – Не правим ли всичко един за друг, значи сме се провалили. Намерим ли звездите, но един от нас загине, значи сме се провалили. Онази нощ в Корфу, когато помислихме, че си мъртъв, ние страдахме. Защото сега сме семейство. Семейството защи­тава членовете си. Винаги.

— Ти използва твоята секунда да предпазиш Райли она­зи нощ – напомни му Саша. – Ани е права. Отредено ни е да намерим звездите заедно. Провали ли се един от нас, проваляме се всички. Не можем да си го позволим. Ще се упражнявам повече.

— Сега си по-добра от преди. Ти трябваше да се трудиш най-много.

— Предполагам, че това е поощрение. Ти си ядосан – добави Саша, като изучаваше Дойл. – Чувствам го. Ядосан си и вече се съмняваш дали сме на прав път, на правилното място. Чудиш се дали видението ми, което ни доведе тук, не е погрешно.

— Ти самата не си сигурна дали разчиташ точно виде­нията си.