![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Фиаз бил бесен.
Недей да си въобразяваш, че си много силна изсъскал на Кристи, когато напуснали съдебната зала. Мога да направя така, че да изчезнеш от очите на хората. 4
Когато се прибрала в хотела, Кристи позвънила на майка си.
Страх ме е казала й тя.
Единственото нещо, което я крепяло духом, било растящата й вяра в адвоката, който избрала съвсем произволно от предоставен й в американското консулство списък.
111
При всяка нова среща се уверявах, че той е изключително честен и откровен човек и отличен професионалист. Сякаш бях получила Божията благословия и Господ ми бе прагил цялсонм ангели така работеше късметът ми разказваше тя.
Кристи видяла синовете си едва на десетия ден от пристигането си в Пакистан, при повторното явяване в съда. Когато влезли в залата с адвоката на семейството, тя с голяма радост отбелязала колко добре изглеждат и колко много са пораснали. Опитала се да овладее чувствата си, но от устните й се откъснала тежка въздишка и врявата в претъпканата зала внезапно утихнала. Кристи с Мъка успяла да скрие сълзите си зад чадора. Не трябвало да плаче, повтаряла си тя непрекъснато, а после доловила изпълнения с истинско разбиране поглед на съдията.
По молба на Насър съдията прекъснал за малко хода на делото, за да може Кристи да види децата си в неговия кабинет. Свекърът на Кристи ги придружил, като се опитвал с всички сили да направи добро впечатление.
Искам да дойда с вас, ти си моя дъщеря рекъл той.
Кристи не му обърнала никакво внимание. Тя била погълната изцяло от двете момченца, които не била виждала цели пет месеца. ДЖон веднага се хвърлил в прегръдката й, но Адам се дърпал назад. „Няма да поиска да дойде, помислила ужасено Кристи. Няма да иска майка си." Кристи оставила Джон да седне до нея и му дала малката играчка, която била донесла, а после подала друга играчка на Адам, като се молела горещо той да реагира.
Погледнах Адам, той погледна играчката, а после протегна ръце към мен. Опитах се да му я дам, но той я блъсна и от този миг нататък не' искаше да слезе от коленете ми спомняше си Кристи.
Когато дошло време да се разделят, за да се върнат в залата на съда, дядото едвам разделил Адам от майка му.
На пръв поглед като че всичко вървяло гладко, когато възникнала нова неприятност. В началото на март Адам се заразил от вирусен менингит заразна болест с висока смъртност в Пакистан. Той бил най-здравото от трите й деца, но сега изглеждал страшно зле: тялото му било схванато и покрито с петна, повръщал със силни конвулсии.
Кристи трябвало да положи огромни усилия, за да помогне на Адам: първо уредила да го приемат в болница в
112
петък вечер, когато по правило всички доктори отсъстват, после да му извоюва самостоятелна стая, за да не е в контакт с болните от тиф и туберкулоза, и най-сетне да намери пеницилин, жизнено важен за лечението му. Сабина, братовчедката, която й помогнала за Ерик, сега работела като педиатър и дори тя се усъмнила, че Адам ще успее да се пребори с болестта,
Ще успее казала Кристи с майчина увереност.
Била обнадеждена от факта, че Адам с желание приемал течности, което е от огромно значение за преодоляването на инфекцията. Имало и друго нещо убеждението й, че е изминала дълъг път и е преживяла твърде много, за да загуби детето си именно сега. Кристи изживяла огромен стрес, докато Адам бил болен. Самата тя ми каза:
Когато нещата стигнат крайния си предел, всичко в теб се съсредоточава в онова, което, трябва да се направи, и ставаш безчувствен, твърд, неуморен и лишен от каквито и да е емоции. Просто правиш, онова, което трябва да направиш.
След два дни Адам преодолял кризата и Кристи прекарала последните две седмици в Пакистан край леглото му, като оставила всичко в ръцете на Насър. Той й съобщил, че сега семейството започнало да се огъва, като й предлага да вземе Джон й да остави Адам, с когото винаги са се оправяли по-лесно. После Насър донесъл най-добрата новина: съдията бил категоричен и отказал да отложи делото по молба на семейството. „Не е от полза нито за децата, нито за майката, нито за когото и да било", казал той.
Тук вече Фиаз' изтървал нервите си.
Какво значи това „за майката"? сопнал се той. Р>4айката няма никакво значение!
Съдията го погледнал строго: