От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Тъй като нямала нито спестявания, нито доходи, тя заживяла с родителите си в едно работническо предградие на Детройт, в същата скромна къща с три спални, в която била израснала. Въпреки че било тясно, в семейството царели любов и съгласие, защото преживените страдания споили още по-силно връзката гюмежду им.

Четири месеца след завръщането им Джон и Адам били още крехки, но напредъкът им бил забележителен. Джон вече не се будел нощем, подгизнал от пот и уплашен, че Кристи може да го изостави. Адам вече не искал шишето с биберона и не подмокрял леглото. И двамата си лягали без страх, че играчките им техните скъпоценни нови придобивки и щастлива реалност ще са изчезнали на следващата сутрин.

Когато отишъл в Пешавар, Джон бил малък, но с оформен характер, който не се променил и след завръщането му в Америка: той си останал чувствително, схватливо и много умно дете. В новата обстановка'Адам коренно се променил „истерична нова личност", по думите на Кристи. След физическия и емоционален хаос, който детето преживяло з Пакистан, „то просто не понася безредието". Ако ръцете му са мръсни, той тича да ги измие. Ако види, че

114

Ерик изнася четка за коса от банята, преследва го из къщата, докато не върне четката на мястото й в шкафчето. Обича да седи в банята, да се оглежда и да казва: „Чисто чисто, чисто".

Почти всяка вечер, докато се унасял в сън, Адам сънливо питал майка си:

Няма да остави мен, нали?

Разбира се, че няма отговаряла-Кристи.

С тримата си сина, всички под пет годинки, Кристи приела за естествени неизбежните дребни конфликти. В детинското си съперничество Джон и Адам били особено зли един към друг. Кристи смятала, че това е останало от времето, когато Риаз и семейството му настройвали двамата един срещу друг. Ревността, която Адам проявявал към Ерик нали заради него мама е била далеч толкова дълго, понякога се изразявала в съвсем директни действия. Грижите за децата отнемали цялото време на Кристи. За да им създаде чувство за ред и отговорност, тя държала на стриктното и навременно изпълнение на дневния им режим.

Рано лягат, рано стават, редовно се къпят. В тази къща има правила. Съпругът ми бе страшно разглезен и не искам децата ми да си мислят, че могат да правят каквото си поискат.

Оказало се, че детето, което заради болестта си се нуждаело от най-много грижи, й помагало най-много.

Децата, страдащи от Даунов синдром, са като скъп дар. Ерик направо излъчва любов казва Кристи. Притежава доброта, която просто не мога да опиша. Той най-лесно се приспособява към обстановката и не изпитва абсолютно никаква ревност към другите.

Едната от сърдечните камери на Ерик не е в ред и лекарите са на мнение, че след една-две години ще се наложи нова операция. Междувременно той е на диуретици и лекарства за сърцето: когато пропусне да си вземе лекарствата, се чувствува слаб и отпаднал. Не му е забранено обаче да се гони и боричка с братята си.

Освен това Ерик се разтревожил най-малко, когато веднъж Кристи излязла по работа това тя се осмелила да направи едва в средата на юни, два месеца след завръщането им. Всяко нейно отсъствие, дори и за съвсем кратко време, силно обезпокоявало Джон и Адам. С течение на времето обаче и те започнали да се успокояват. Когато през