Обсидиановата стая

Когато вместо отговор получи ридание, момичето тъжно поклати глава.

— Обещахме ви, че няма да се върне по-рано от седмица, а може би никога. Трябваше да ни послушате.

— Аз… – започна той, но след това спря. С движение, което изглеждаше небрежно, едва ли не безцелно, но беше плашещо със своята бързина, момичето бръкна в чантичката на кръста си и извади нож. Не приличаше на нито един от ножовете, които Керонда беше виждал преди: острието му беше назъбено, все едно в редица бяха подредени върхове на стрели, и с тясна яркозелена ръкохватка.

Когато видя ужасения му поглед, впит в оръжието, усмивката й стана още по-широка.

— Харесва ли ви ножът? Нарича се „убиец на зомбита“. Аз също го харесвам. Особено зъбците. Приличат на пишката на мъжки котарак. На излизане причинява повече болка, отколкото на влизане. Поне така казват.

— Пишката? – повтори неразбиращо Керонда.

— Няма значение. – След това с още по-бързо движение тя се хвърли към него и заби острието между ребрата му. То беше толкова остро, че той почти не усети промушването, но когато погледна надолу, видя, че е забито до ефеса.

— Доста съм добра по анатомия – каза момичето. – Почти толкова, колкото ме бива с камата. – Кимна към дръжката. – Ако не бъркам, току-що ви срязах диафрагмалната артерия. Не е някоя от големите артерии, но въпреки това след около пет минути ще умрете от вътрешен кръвоизлив.

Тя замълча, оглеждайки делото си.

— Разбира се, можете да извадите острието и да притиснете раната – желая ви късмет при това – и да извикате линейка. Ако го направите веднага, точно в тази минута, ви давам шанс петдесет на петдесет да оцелеете. Но не мисля, че ще го направите. Както вече казах, боли повече при излизане, отколкото при влизане.

Единственият отговор на Керонда беше да се отпусне обратно на стола си.

Момичето кимна.

— И аз си помислих същото. Другото хубаво нещо в „убиеца на зомбита“ е, че е евтин. Можеш да го оставиш, без да изпитваш съжаление. – Тя дръпна ципа на чантичката на кръста си и започна изискано да сваля ръкавиците пръст по пръст. – Няма ли да има думи на раздяла? В такъв случай: хубав ден.

Завъртя се на пети и излезе от апартамента, оставяйки входната врата широко отворена.