Обсидиановата стая

Тя се замисли. Най-накрая, след като успя да овладее гнева си, кимна.

Диоген пусна едната й ръка и се наведе да вдигне камата. На Констънс й мина мисълта да го изрита в лицето, но осъзна, че е безнадеждно: физически предимството беше на негова страна.

Със същия успех можеше да го остави да говори.

Диоген се изправи, пусна другата й ръка и отстъпи назад.

Тя чакаше зачервена и дишаше тежко. Той стоеше неподвижно под светлината на свещта, сякаш изчакваше нейната реакция.

— Каза, че ме обичаш – заговори тя най-накрая. – Колко абсурдно от твоя страна да си мислиш, че мога да ти повярвам.

— Истина е – отговори той. – Мисля, че вече знаеш това, дори да не можеш да го признаеш пред себе си.

— Наистина ли смяташ, че след всичко, което направи, ще ти отвърна със същото?

Диоген разпери ръце.

— Влюбените са изпълнени с ирационални надежди.

— Спомена чувствата, които имах към твоя брат. Защо тогава да проявявам интерес към неговия посредствен роднина, особено след като по такъв начин се възползва от моята невинност?

Това беше казано гневно, саркастично, с намерението да нарани. Но Диоген отговори на въпроса със същия кротък и разумен тон, който беше използвал досега.

— Нямам извинение. Както вече казах, отношението ми към теб е непростимо.

— Тогава защо търсиш опрощение?

— Не търся твоето опрощение, а любовта ти. Тогава бях различен човек. И платих за греховете си чрез твоите ръце. – С бегло движение посочи белега на бузата си. – А що се отнася до това, че съм посредствен в сравнение с Алойшъс, ще кажа следното: вие двамата никога нямаше да сте щастливи. Не осъзнаваш ли това? След Хелън той никога не би обичал друга жена.

— Докато ти от своя страна би бил идеалният партньор?

— За теб – да.

— Благодаря ти, но не проявявам интерес към брак с психар, мизантроп и недобре социализиран убиец.

Когато чу това, по лицето му се плъзна едва забележима усмивка.

— Констънс, ние и двамата сме убийци. А що се отнася до това, че съм мизантроп, не си ли приличаме и в това? И не сме ли и двамата недобре социализирани? Би било най-добре да опиша бъдещето, което си представям за нас. След това можеш сама да прецениш.

Констънс се приготви да направи друга саркастична забележка, но се отказа, защото усети, че отговорите й бяха започнали да звучат пискливи.

— Ти си същество от друга епоха – продължи Диоген.

— Чудачка, както веднъж ме нарече.

Диоген се усмихна тъжно и само леко кимна, сякаш искаше да признае вината си.

— Истината е, че мястото ти не е тук и сега. О, ти положи смели усилия, за да се впишеш в двайсет и първото столетие, в днешното обикновено и банално общество. Зная, защото наблюдавах част от тези усилия отдалече. Не беше лесно, нали? А в определен момент си започнала да се питаш заслужава ли си усилията? – Той помълча. – Аз също не принадлежа на това време, но по твърде различна причина. Не можах да предотвратя онова, което ти се случи. Енох Ленг се намеси в живота ти, уби сестра ти и те взе под своето… крило. Както каза преди малко, аз също съм недобре социализиран. Двамата сме си лика-прилика.