Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Констънс се намръщи след това банално сравнение.
Докато говореше, Диоген си играеше с камата. Сега я остави на клавесина и направи крачка напред.
— Констънс, притежавам остров. Частен остров от архипелага Кийс край Флорида. Лежи на запад от Безименния остров и на северозапад от Кий Уест. Не е голям, но е истинско съкровище. Казва се Халсиън. Имам къща там. Проветрив замък, пълен с книги, музикални инструменти и картини. Предлага изглед към изгрева и залеза. Зареден е с всички редки вина, шампанско и деликатеси, които някога би могла да пожелаеш. В течение на годините подготвях това идилично място с неимоверни и изчерпателни грижи. Трябваше да бъде като крепост: моето последно убежище от света. Но докато се възстановявах в колибата край Джиностра, осъзнах, че подобно място, независимо колко е съвършено, би било непоносимо самотно без още един човек. Съвършеният човек, с когото да го споделиш. – Той направи пауза. – Има ли нужда да го назова?
Констънс се опита да формулира отговор, но откри, че думите не идват. Долови слабата миризма на неговия одеколон. Този неповторим и тайнствен аромат събуди спомена за онази единствена нощ…
Той пристъпи още една крачка.
— Халсиън ще бъде нашето убежище от света, който няма нужда, нито се интересува от нас. Можем да прекараме тези четирийсет-петдесет години, които са ни отредени, във взаимно откриване, удоволствия и интелектуални занимания. Съществуват няколко проблема в теоретичната математика, с които бих искал да се заема – проблеми, които от векове не се поддават на решение. Например Хипотезата на Риман[24] и разпределението на простите числа. Винаги съм искал да разшифровам диска от Фест[25] или да направя пълен превод на всички етруски надписи. Разбира се, това са големи и трудни загадки, които ще отнемат десетилетия, ако изобщо могат да бъдат решени. За мен, Констънс, важно е пътешествието, не целта. Това е пътешествие, което заедно ще направим. Което сме предопределени да направим заедно.
Той потъна в мълчание. Констънс не каза нищо. Това беше прекадено много и твърде бързо: тържественото признание в любов, видението на някаква интелектуална утопия, примамката на убежище от света… колкото й да не искаше, някои от нещата, които Диоген каза, проникнаха дълбоко в нея.
— А ти, Констънс, ще разполагаш с всичкото време на света, за да предприемеш своята собствена одисея на ума. Помисли за проектите, които би могла да завършиш. Можеш да започнеш да пишеш или да рисуваш. Притежавам една прекрасна цигулка „Гуарнери“, която ще бъде твоя, за да можеш да свириш. Помисли си, Констънс. Бихме могли да живеем напълно свободни от този скучен и корумпиран свят, посветени на нашите най-скъпи занимания и желания.
Той замълча. Мислите се блъскаха в главата й.
Много от нещата, които той каза за нея, бяха истина. След като я беше малтретирал така жестоко, Констънс бе престанала да мисли за Диоген като за човешко същество. Той се беше превърнал единствено във фокус на нейната омраза, монохромно същество, чиято смърт единствено я интересуваше. Какво знаеше за неговата история, за неговото детство? Много малко. Алойшъс беше загатнал, че е бил любопитно, високоинтелигентно и затворено момче – един бъдещ капитан Немо с лична библиотека и тайнствени интереси. Освен това Алойшъс беше намеквал за някакво определено събитие: което отказа да разкрие, но за което се чувстваше трагично отговорен.
Всичко това беше прекалено съкрушително…
Диоген тихичко прочисти гърлото си и наруши нейните мисли.
— Има и нещо друго, което трябва да спомена. Ще бъде болезнено и лично, но е от голяма важност за твоето бъдеще. – Той отново направи пауза. – Зная твоята история. Зная, че моят прародител Енох Ленг е създал един еликсир, лекарство, което е увеличило продължителността на неговия живот. Той пробвал лекарството върху теб и то се оказало успешно. Той станал твоя пръв попечител. Както знаеш, еликсирът на Ленг изисквал убийството на човешки същества и събирането на тяхната cauda equina[26] – снопчето нерви в края на гръбнака. Много години по-късно науката и химията се развиват дотолкова, че Ленг разработва втори еликсир. Този вече е напълно синтетичен. Вече не било нужно да се отнема човешки живот, за да се приготвя еликсирът.
Той замълча и направи крачка напред. Констънс също мълчеше, застанала неподвижно.
24
Известна нерешена задача от алгебричната теория на числата. – Б.пр.
25
Един от запазените писмени паметници, изписан с т.нар. Линеар А, писмо от късния период на минойската цивилизация. – Б.пр.
26
Краят на гръбначния мозък, завършващ с конусовидно разширение, наречено конска опашка. – Б.пр.