Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
Касиан опря стъпала в долната табла на своето легло, дори не можеше да опъне напълно краката си.
— Кой е спал в това легло? Тук би се събрала само Амрен.
Изсумтях.
— Внимавай с мрънкането. Фейра и бездруго ни нарича илириански лигльовци.
Азриел се засмя.
— Достатъчно е напреднала с летенето, така че й е позволено.
Изпълних се с гордост. Да, нямаше вроден талант, но компенсираше с упоритост и съсредоточеност. Вече не знаех колко часове сме прекарали във въздуха, колко бяхме откраднали от безценното ни време заедно.
— Ще опитам да ви уредя две по-дълги легла — казах на Касиан.
Точно в навечерието на слънцестоенето щеше да е същинско чудо. Трябваше да преобърна цял Веларис.
Той махна с ръка.
— Няма нужда. По-добре е от дивана.
— Вярно, снощи бяхте прекалено пияни, за да се качите на горния етаж — подхвърлих коварно, спечелвайки си вулгарен жест от Касиан, — но пространството в тази къща наистина започва да ми се струва недостатъчно. Ако искате, може да нощувате в Дома на Ветровете. Ще ви ответрея.
— Там е скучно — прозя се Касиан. — Аз се шмугва в сенките и оставам сам.
Азриел ми хвърли поглед, който казваше „Наистина е илириански лигльо“.
Прикрих усмивката си, отвръщайки на Касиан:
— Тогава май трябва да си намериш собствено жилище.
— Имам си в Илирия.
— Говоря за тук.
Касиан вдигна вежда.
— Тук не ми трябва цяла къща. Трябва ми само стая. — Той отново бутна с крак долната табла на леглото. — Тази щеше да е идеална, ако не беше това кукленско легло.
Засмях се отново, но сдържах коментара си и намека, че съвсем скоро можеше да му се прииска собствено жилище.
Не че имаше някакво развитие по този въпрос. И не се очакваше скоро. Неста ясно демонстрираше, че не проявява интерес към Касиан, дори не искаше да го вижда. Знаех защо. И аз самият бях понасял такова отношение.
— Може това да е подаръкът ми за слънцестоенето, Касиан — отвърнах с усмивка. — Ново легло.
— По-добре е от подаръците на Мор — подхвърли Аз.
Смехът на Касиан отекна между стените.
Аз обаче погледнах към Сидра и вдигнах умислено вежда.
Изглеждаше ослепително.
В навечерието на слънцестоенето шумотевицата, обзела цял Веларис през последните седмици, най-сетне утихна, сякаш всички бяха спрели, за да послушат как се сипе снегът.
За разлика от тази спокойна зимна картина обаче в Илирианската планина беснееше страшна буря.
Бяхме се събрали край разпалената камина във всекидневната и пиехме вино. Въпреки че нито Люсиен, нито Неста се бяха появили, далеч не цареше мрачно настроение.
А когато Фейра влезе от коридора към кухнята, за миг просто я попих с поглед от креслото си пред огъня.
Отиде първо при Мор, вероятно защото братовчедка ми веднага протегна ръка с отворена бутилка вино.
Докато пълнеше чашата й, аз се полюбувах на гледката отзад.
Едва сдържах бушуващите си инстинкти, наблюдавайки извивките на другарката ми, присъствието й — така ярко, дори сред толкова цветущи образи в стаята. Тъмносинята й кадифена рокля обгръщаше тялото й съвършено и не оставяше почти нищо на въображението, преди да се разлее по пода. Пуснатата й коса падаше на леки вълнички и нямах търпение по-късно да заровя ръце в нея, разпилявайки сребърните гребени, с които я беше вдигнала от двете страни. После щях да съблека роклята й. Бавно.
— Ще повърна — изсъска Амрен от съседното кресло и ме срита със сребристата си обувка. — Овладей мириса си, момче.
Стрелнах й смаян поглед.
— Моите извинения.
Погледнах Вариан, застанал до креслото й, и безмълвно му поднесох съболезнованията си.
Облечен в синьо-златистите одежди на Двора на Лятото, той само ми кимна с усмивка.
— Странно. Толкова ми беше странно да виждам принца на Адриата тук. В градската ми къща. Усмихнат. С чаша от моето вино в ръка.
Докато…
— В Двора на Лятото изобщо празнувате ли слънцестоенето?
… докато Касиан не реши да си отвори устата.
Вариан обърна глава към него и Азриел на дивана и сребристата му коса проблесна на елфическата светлина.
— През лятото, разбира се. Все пак два пъти има слънцестоене.
Азриел скри усмивката си, отпивайки глътка вино.
Касиан преметна ръка през облегалката на дивана.
— Сериозно?
Свещена майко! Значи такава нощ ни очакваше.
— Не си хаби думите да му отговаряш — посъветва Амрен принца и също пийна вино. — Касиан е точно толкова глупав, колкото изглежда. И звучи — додаде тя с пронизващ поглед към него.