66 градуса северна ширина

Той паркира колата в самия край на черния път, взе безформената брезентова чанта от седалката до себе си и хвана една козя пътечка нагоре по хълма.

Намираше се на три километра от най-близкия път и на четири от най-близката ферма. Дори не ги виждаше оттук. Наоколо нямаше жива душа: нито кой да го види, нито кой да го чуе.

Погледна нагоре към тучната трева по склона. Все още бе тъмно, но облаците на върха вече просветваха в синьо-сиво. Духаше вятър, но по-слаб, отколкото предния ден. Надяваше се мястото, където отива, да е по-закътано и с по-голяма видимост.

След десет минути вече беше в облаците. След още двайсет пак бе излязъл от тях. Вече се спускаше към долината: склоновете бяха стръмни, но долу имаше равна тревиста ивица, следваща течението на потока. Изолирано. Тихо. Закътано. Идеално.

Слънцето вече бе изгряло, но се криеше зад пелена от мътни облаци. Той спря и свали чантата от рамото си. Невидим дъждосвирец изпиука някъде наблизо.

Той разкопча чантата и извади пушката: Ремингтън 700. Не бе стрелял с нея от три години и бе загубил форма. Видя затревено място до един камък и остави пушката там. След това извади от чантата празна туба за бензин и отмери в крачки сто двайсет и пет метра надолу по потока. Толкова далеч по течението вече имаше денивелация от няколко метра, затова той потърси с поглед скала, на която да постави тубата, така че да е на нивото на камъка. После се върна при пушката.

Утре щеше да има само един шанс. Щеше да използва подобна пушка: същият модел, но не същото оръжие. И амунициите бяха същите — бе проверил, 7мм Ремингтън. Разгледаха картата в Гугъл, за да преценят разстоянието: между сто и сто и петдесет метра. На двеста метра, куршумът попада точно там, където човек се цели. На сто двайсет и пет има около шест сантиметра изместване нагоре. Това означава, че трябва да се цели малко по-ниско. Съвсем малко. Шест сантиметра не са много, сравнени с човешкия гръден кош.

Понеже щеше да използва непознато оръжие, без да има време да простреля мерника, той реши да не използва оптика. Освен това, оптическият мерник може да се нарани или разстрои при опит да се скрие оръжието. Затова, без оптика. Колкото по-просто, толкова по-малък риск нещо да се развали.

С пистолета му бе лесно, макар да не бе стрелял дотогава. Нямаше как да не улучи банкера от два метра. Всичко бе подготвено идеално: планът, оръжието, моторът. Надяваше се и този път подготовката да е безупречна. Няма причина да е иначе.

Легна в тревата, облегна пушката на камъка и се прицели в тубата от бензин. След това свали малко дулото, за да компенсира изместването, и леко натисна спусъка. Усети познатия откат в рамото, чу как ехото от изстрела обиколи долината и видя как изпод тубата излита парче отчупен камък. Двойка дъждосвирци излетяха с недоволни крясъци.

Той изруга. Беше се прицелил твърде ниско. Зареди пушката. Прицели се. Стреля. Този път тубата отлетя назад от скалата и падна на земята. Той се прицели и стреля отново. Тубата отново подскочи. И отново. И отново.

Усмихна се. Ще се справи.