Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
Климент не повярва на думите, че византийците харесват хан Борис и искат да му помогнат да се задържи на трона. Сигурно играеха някаква своя, далеч по-сложна игра, заплитаха различни нишки и само те знаеха къде ще ги отведат накрая.
Все пак Климент имаше за какво да е благодарен на Атанасий. Византиецът му спести доста работа, като откри с кого се бе срещнал свещеникът преди него. Дали наистина искаше да помогне, или целеше да отхвърли подозренията от себе си?
Реши, че ще е най-добре, ако сам поговори със Смилян.
Славянинът бе известен като бързо издигнал се търговец, с усет за политиката и печелившите сделки, както и с няколкото добри съвета, които бе дал на Борис. Какви точно бяха те, Климент не знаеше, но явно Смилян бе достатъчно ценен, щом живееше в двореца. Не само живееше. Бе назначен за домакин на ханските складове - задача, която напълно му прилягаше. Само за две години новият хански домакин показа завидни размах и усет. В складовете бе въведен ред, зорко се следеше какво се купува и продава, кражбите бяха намалени до минимум. Последният добър ход на славянина бе да се запаси предвидливо с големи количества пшеница, преди цената й да се вдигне.
Издигането на Смилян със сигурност дразнеше останалите. Някои от съвета на боилите виждаха в него заплаха. Скоро новият фаворит на Борис можеше да поеме и грижата за хазната. Боилите правеха всичко възможно това да не се случи, защото тогава щяха да станат зависими от славянина. Фактът, че той бе оцелял в това свърталище на интриги и заговори, говореше още веднъж за качествата му.
Климент трудно намери жилището, което, макар и в дворцовия комплекс, беше в задната му, пострадала от пожарите част. Въпреки това къщата, в която живееше Смилян, бе спретната, чиста и подредена, с гоблени по стените, излъскани подове и чист пясък, нахвърлян върху малкия вътрешен двор. Прозорците бяха широки и чисти, стаите - облени в светлина.
Усмихнат прислужник с чисти дрехи пресрещна Климент на прага и след като разбра къде отива и видя пръстена на кавхана, учтиво помоли посетителя да изчака, докато уведоми господаря си за присъствието му.
Не след дълго писарят бе въведен в широк кабинет. В центъра стоеше ханският домакин. Енергично крачеше напред-назад, диктуваше едновременно на трима секретари и говореше с непрекъснато влизащите и излизащите от стаята хора.
Славянинът бе около трийсетгодишен, висок почти колкото Климент, значително по-масивен, с високо чело, открито лице, чуплива кестенява коса и топчест нос. Бе облечен с кожени панталон и риза, елек и високи ботуши. Най-силно впечатление правеха очите му - тъмносини, непрекъснато скачащи от едно нещо към друго, сякаш оценяващи кое колко струва.
Щом видя писаря, тръгна към него, подаде му ръка и сърдечно я раздруса.
- Винаги се радвам да приема пратениците на кавхана Дукум! С какво мога да бъда полезен?
- Климент, писар от крепостта - представи се новодошлият. - Разследвам убийствата на християнски свещеници. Предполагам сте чули за тях?
- Разбира се! Разбира се! Това е основна тема за разговор от няколко дни. Свежи клюки, които да си разменяме на пазара. Не може да се говори само за цени и пари. Предполагам вашата работа е по-интересна. Да търсиш убиец! Но с какво мога да помогна аз? - Смилян се спря за миг и щракна с пръсти. Павел! Той бе убит в деня, в който се видя с мен. Искате да знаете повече за посещението му, нали? Изчакайте за момент.
Климент кимна, впечатлен от бързата мисъл на своя събеседник, макар да имаше чувството, че той не е съвсем искрен. Домакинът бе имал достатъчно време да си даде сметка, че е свързан поне с едно от убийствата, и нямаше нужда да се прави на изненадан. Дали не бе подготвил тази малка сценка предварително?
Докато Климент си задаваше такива въпроси, Смилян довърши писмата, подпечата няколко свитъка, даде наставления на трима души, след което помоли всички да напуснат стаята и да не го безпокоят.
- Извинявайте, но нямам много време. Затрупан съм с работа. Ще трябва да побързаме. Но за сметка на това ще ви кажа всичко, което поискате - обеща той.
- Всъщност познахте. Интересува ме Павел и разговорът ви с него. Какво обсъждахте?
Смилян въздъхна, седна зад дългата маса в средата на помещението, стана отново и започна да се разхожда.
- Аз съм християнин. Това едва ли ви учудва. Майка ми бе християнка, баща ми, всичките ми роднини. Преживяхме трудни времена. Но сега нещата се променят. Ханът призна вярата ни, дава ни права, дори се говори, че мисли да се покръсти. Исках да обсъдя с Павел възможностите, които новата политика очертава пред нас. Борис е благосклонен към християните, но ако дойде някой друг? Трябва да използваме неговото благоразположение. Да направим така, че каквото и да се случи, повече да няма опасност за вярата ни. Да построим бързо църкви - големи и каменни, от които да не могат да ни прогонят лесно, ако нещата се обърнат. Да намерим повече проповедници, които да покръстят колкото се може повече хора. Обсъждахме възможността в Плиска да се построи голяма базилика. Струва ми се, че Борис ще се съгласи. Поговорихме около час. Изпратих го до вратата и той си тръгна. След това написах няколко писма, инспектирах един от складовете със зърно и се върнах обратно тук. Много хора могат да потвърдят думите ми.