Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
Първата жена на Леонид Нина работела като скромен инженер в конструкторско бюро. Две години след сватбата им се родил син — Максим Бурмеев, който сега, както пресметна Турецки, би трябвало да е на дванадесет години.
С помощта на служителите в ЦНИИЦВЕТМЕТ Турецки успя да се снабди със снимки от тези години — любителски черно-бели фотографии, направени в отдела при посрещането на новата 1985 година. Саша не можеше да сдържи усмивката си, докато разглеждаше тези бедничко и старомодно облечени, но толкова весели хора, масите, отрупани с бутилки, мезетата в чиниите (явно взети назаем от учрежденския стол). Впрочем забеляза италиански вермут „Чинцано“ и коняк „Арарат“, при това не менте. За мезетата не си и струваше да се говори — имаше и шпроти, и шунка, и кашкавал. Донякъде го озадачи стандартната емайлирана кофа на края на масата.
— За миене на съдове ли е? — предположи Турецки.
— О, не — сподави смеха си бившият колега на Бурмеев, — това е салатиера: имаше много народ, празнувахме с цялата лаборатория… Весело си живеехме — заключи той след пауза и въздъхна.
Между другите — Леонид: в пуловер, оплетен от жена му, в очила с прости телени рамки. На една от снимките той бе хванат с бутилка шампанско в ръцете — на лицето му беше застинало учудване, а пенливата течност си течеше на воля. Дори по тези доста неизразителни снимки се виждаше колко буйно са се повеселили те тогава.
„Нали още го нямаше указът срещу алкохола“ — съобрази Турецки.
Ще минат десет години и този весел очилатко ще се превърне в солиден човек, банкер, който, без да бърза, се измъква от новия мерцедес, но иззад прекрасните очила в златни рамки гледат студени и невесели очи.
В началото на перестройката Леонид първо го ударил на политика — събирал подписи за разни открити писма, ходел по митинги, но много бързо се отдръпнал от това. Той разбрал доста по-рано от другите, че настъпва времето не на идеалистите, а на деловите хора. И организирал кооперативна фирма за ремонт и продажба на компютърна техника.
Това било през времето, когато думата „фирмаджия“ започнала да се асоциира у повечето хора с някакво ново подобие на непманите от двадесетте години — богаташи, които могат да си позволят това, което е недостъпно за другите: ресторанти, престижни коли (отначало дори не западни, а просто лади самари), прани дънки и подплатени дънкови якета. Времето на тези хора свърши поразително бързо. Родната занаятчийска промишленост не може да се конкурира с китайската и турската ширпотреба и повечето, изникнали като гъби след дъжд кооперативни фирми тихичко повехнаха. Повечето, но не всички.
Льонка Бурмеев бил не просто отличен студент и талантлив математик, той се оказал и прекрасен организатор и което е по-важно, не само отлично се оправял в днешния ден, но умеел да предвиди и утрешния.
Той бил разбрал отдавна, че бъдещето е в компютрите. Още по времето, когато дори неговите бивши състуденти, без да говорим за редовите служители в ЦНИИЦВЕТМЕТ и просто познати, при думата „компютър“ мръщели чела, съобразявайки за какво говори Леонид — за калкулатор или за тайнствената електронноизчислителна машина.
Никой още нямал и понятие, че такава машина можеш да имаш и вкъщи, в представите на много хора това било гигантско съоръжение, заемащо цяла зала, което се обслужва от учени в бели манти. И главното, за да ползваш тази машина, трябвало да се учат различни сложни програмни езици.
— Не, Льонка, аз по-добре да наблегна на английския — се засмяла Нина Бурмеева, когато нейният мъж й съобщил, че смята сериозно да се заеме с компютрите, и й предложил да ги овладяват заедно.
— Скоро компютрите ще бъдат толкова обикновено нещо, колкото газовите печки! — доказвал Леонид, но Нина само се смеела и махала с ръка.
Това било още преди перестройката, но от този кратък разговор у него останало неприятното чувство, че не го разбират. Именно в този ден Леонид започнал да подозира, че те с Нина мислят съвсем различно.
В следващите години пропастта между тях само се задълбочавала. Леонид бил зает от сутрин до вечер в своята кооперативна фирма — отначало той правел собственоръчно почти всичко. Едва после започнал да наема други хора, като се стараел да привлече най-добрите професионалисти. Скоро той вече не докосвал платките, кабелите и микросхемите, но правел вече нещо доста по-важно — ръководел своето предприятие. Простите хора често виждат в директора своего рода безделник, даром получаващ големи пари, но в действителност от таланта на мениджъра зависи много.