Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Не можеш да спечелиш война, без да поемаш рискове — добави меко Сарафина. — А това се очертава като война, нали?
Тео рязко обърна глава, за да я погледне, присвивайки тъмните си очи.
Магьосниците заизлизаха от стаята. Сарафина ги наблюдаваше как се разотиват, нищо че Тео стоеше до вратата и несъмнено я чакаше.
О, Божичко, конско.
— Това беше доста смело — провлачи Дарън с бостънския си акцент, седейки в креслото до нея. Имаше лъскава черна коса и козя брадичка, която го караше да изглежда малко дяволито.
— Смело да не е синоним на глупаво? — Ръцете й трепереха.
Боже, за какво се бе предложила доброволно току-що? Напълно побъркана ли беше? Тя беше чиновничка, работеща в кутийка вместо офис, професионалист по въвеждане на данни! Не беше Джеймс Бонд.
Дарън се засмя.
— Не, не го казах в този смисъл. Имах предвид, че мисля, че си храбра.
— Е, мерси. Може би ще кажеш нещо мило на погребението ми. Хей, между другото, съжалявам за загубата ти.
Усмивката му избледня.
— Имаш предвид въздушната магьосница, Емили. Тя беше член на нашето Сборище. Макар че живееше предимно с не-магьосници. Способностите й бяха толкова слаби, че се смяташе за нищо повече от човек с няколко зловещи способности. Не я познавах толкова добре.
— Имате ли някаква представа защо са били заинтересовани от нея, след като не е била особено силна?
Дарън поклати глава.
— Не. Наистина нямаме представа. — Той се намръщи. — Предполагам, че е била достатъчно уязвима, че да успеят да я заловят, затова са го и направили.
Сарафина кимна.
Тео се размърда до вратата и продължи да изглежда бесен. Разбира се, той винаги изглеждаше бесен. Дали не искаше тя да побърза, за да може да я смъмри?
Да бе, все тая.
Тя върна вниманието обратно към Дарън.
— Просто е странно — каза Дарън. — Не беше достатъчно силна, дори за да я използват в демонски кръг. Защо са я отвлекли, а след това са размислили и са я убили… — Той махна с ръка във въздуха. — Не знаем.
— Нищо от това няма смисъл.
Точно затова искаше да види какво ще може да измъкне от Стефан. За Емили. И за не-магьосниците, които биваха избивани из цялата страна, вероятно от дааеман просто за спорта.
Дарън се усмихна.
— Благодаря ти, че мислиш за нея.
— Разбира се.
— Може би, ако имаш малко свободно време по-късно днес, може да си вземем по чаша…
— Сарафина — прекъсна ги Тео, приближавайки се към нея. — Да вървим.
Сарафина отмести погледа си от Дарън и го фокусира върху Тео.
— Имаме ли ангажимент или нещо подобно, Тео? Не си спомням да съм си уговаряла такъв.
— Тренировки. — Тео изкара думата през почти заключената си челюст. — Ако ще се поднасяш на тепсия на Бей, по-добре да се уверим, че си с добра гарнитура.
Дарън се изправи.
— И без друго трябва да тръгвам. Беше ми приятно да се видим, Сарафина. — Той се обърна и кимна на Тео. — Тео. — На лицата и на двама им ясно се четеше мъжествено предизвикателство.
Тя и Тео гледаха как Дарън си отива. Тео затвори вратата зад него, после подпря ръка на обратната страна на вратата и проговори. — Завързваш нови приятелства както виждам.
— Ревнуваш ли?
— Разбира се, че не. — Гласът му бе рязък. — Флиртувай с когото си поискаш. Не за това съм бесен.
Сарафина се изправи.
— Виж, Тео, не съм дете. Разбирам, че се поставих в огромна опасност.
Тео гледа вратата известно време, преди да се обърне към нея.
— Не, Сарафина, ти току-що се обрече на смърт. — Той направи пауза. — Това ли искаш? Срещал съм много хора през живота си, които са го искали, съзнателно или подсъзнателно. Няма да те поставя в тази категория. Ти си… живот. Ти си хармония, смях и магия.
Тя примигна и се отдръпна пред страхопочитанието в гласа му. Беше почти благоговение. Добре, не бе очаквала такива думи. Челюстта й се отпусна малко, а ченето й увисна.
— Не го прави. — Той изруга тихо. — Оттегли предложението си. Стой далеч от Дъскоф.
— Не.
— Сарафина…
Тя го подмина на път към вратата. Нямаше никакъв начин да остане тук и да го остави да я накаже сякаш й бе баща. Той я сграбчи за раменете, докато го подминаваше, и я задържа.