Годината на Кобрата [bg]

Малко след това с Джарка и Набила бяхме поканени в палатката на генерала. Възглавници, ковчежета и ракли бяха избутани в дъното, за да се наредят дълги маси с карти и чертежи. Хоремхеб седеше с кръстосани крака само по кожена пола, заобиколен от офицерите, които сочеха развълнувано по картата и шушнеха оживено. При влизането ми Хоремхеб вдигна обляно в пот лице към входа.

— Кажи ми, лорд Маху, като се имат предвид предупрежденията ти по-рано, знаеше ли нещо за това?

— „Кажи ми, лорд Маху, знаеше ли нещо за това?“ — имитирах го аз. — Разбира се, че не, само предполагах! — приближих се и разбутах офицерите и коленичих срещу него пред масата. — Не виждаш ли какво се случва, велики генерале? — подразних го аз. — Супилиум се придвижва бързо на запад!

— Знам това! — изръмжа Рамзес. — Ще се опита да ни препречи обратния път към Египет.

— Да го препречи? — изстрелях аз. — Мислиш ли, генерал Рамзес, че хетската армия ще ви чака, докато се върнете? Помисли, човече! Вие сте единствената защита на Египет, какви други войски са останали в Царството на Двете земи? Няколко гарнизона в Долен Египет и армията на Нахтимин около Тива.

Наслаждавах се на изумлението по лицето на Рамзес. Хоремхеб преглътна шумно и се изправи на крака.

— Какво искаш да кажеш, Маху? — прошепна той.

— Велики генерале, Супилиум няма да те чака. Той е лисицата, а полозите са оставени беззащитни, кучетата са се отдалечили. Хетите ще стигнат в Аварис и надолу по Нил, преди изобщо да сте се усетили.

Думите ми предизвикаха бурна реакция сред щабните офицери, но съдейки от изражението на Хоремхеб, личеше, че ми вярва. Седна и загриза нокти, а лъскавите му черни очи ме гледаха с омраза.

— Какво тогава би ни посъветвал? — обади се Рамзес.

— Ето моя съвет: утре сутрин, веднага щом росата по палатките и чергилата се изпари, вдигаме лагера и тръгваме на юг, през пътя на Хор, обратно в Египет. Ако се движим достатъчно бързо, може да изпреварим Супилиум — неговите колесници са по-бавни. Не познава добре пътя и, разбира се, ще очаква отпор от гарнизоните ни в Синай и Аварис — замълчах. — Трябва да се върнете в Египет! — отсякох аз, решен да предам предупреждението на Ехнатон. — Забравете мечтите си за завоевания, генерале, оставете ги за друг ден!

Хоремхеб се съгласи. В крайна сметка нямаше избор. Затворена в Ханаан египетска войска, докато хетските орди беснеят по поречието на Нил, би означавало край на всичките му мечти. Изправи се и отиде при олтарите. Извърши жертвоприношение на Седемликия Сет, Амон Ра и на всички богове, които се сети да призове да му помогнат в предстоящите опасности. Надвечер нареди да се раздадат порциони вино и хляб, както и да се изяде всичката храна, която не може да се запази. След това из лагера тръгнаха глашатаи, които обявяваха, че призори, веднага след като се вдигне росата, армията се връща в Египет. Новината беше посрещната със смесени чувства. От една страна, подобно на всяка армия, войниците страдаха от носталгия и искаха да си тръгнат. От друга, с разнасянето на слуховете и клюките, които допълнително подклаждаха огъня, настроението на армията се промени, а жизнеността и увереността отстъпиха място на страх и объркване. Вярвайте ми, онази нощ магьосниците и фокусниците, мъжете скорпиони и продавачите на свещени амулети направиха сериозна печалба.