Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Кайл погледна към хоризонта. Видя само един от двадесетте кораба от флотилията на Гвардията — Скитник. Толт, наемникът, който стоеше най-близо до него, грабна ръката му и извика:

— Ездачи! Бурята ни е издухала в техните води! Обречени сме!

Първата реакция на Кайл бе да зяпне от изумление и безмозъчен страх. Преди два месеца, в началото на пътуването им, Изгърбения му бе описал странния архипелаг и континентите, които в Пурпурната гвардия наричаха свой дом. Кюон Тали и Фалар на север. Корел на юг. Изгърбения му обясни, че Кюон Тали и Корел — или Юмрукът, както понякога наричаха този континент, — са разделени от дълбок океански пролив, където властват непредсказуеми бури и опасни течения. Открай време Ездачите господстваха над пролива. Малазанците бяха опитали два пъти да стигнат до Корел, но и двата пъти Ездачите бяха потопили флотилиите им. Те не позволяваха на никого да премине и непрестанно воюваха с корелците за крайбрежието на земите им.

Кайл се приближи до планшира. През пръските различи неколцина Ездачи, които обикаляха кораба. Докато гледаше и не можеше да повярва на очите си, тези от тях, които бяха най-близо до Сокол, отдадоха чест с вдигнати пики и се потопиха. Други изплуваха на тяхно място и се насочиха към кораба. Един от Ездачите беше съвсем близо и сякаш го гледаше. Но тъй като високият шлем скриваше очите на създанието, Кайл не можеше да бъде сигурен. Той инстинктивно извади сабята си, вдигна я пред лицето си и отдаде чест на Ездача. В отговор чуждоземното създание вдигна пиката си. Острият й връх проблесна. Кайл се изсмя от облекчение и прибра сабята в ножницата. Изглежда Толт беше прав — ако се бе стигнало до битка, щяха да са обречени.

— Този Ездач ти отдаде чест.

Кайл се обърна. Сивогрив стоеше зад него. Той беше единственият на борда, облякъл доспехите си. Стоеше широко разкрачен и се държеше за едно въже. Кайл си припомни думите на малазанския ренегат от Курзан: Не обичам водата. Сега ветеранът го гледаше преценяващо, а изражението на лицето му беше много особено.

— Или е отдал чест на теб — рече Кайл.

Сивогрив се усмихна и в небесносините му очи се появи дяволито пламъче.

— Не. Отдавна им казах да спрат да го правят.

Кайл се извърна. Не искаше да слуша такива неща от този странен малазански ренегат. Шеги! Този мъж му бе отнел нещо незаменимо — нещо, което го бе накарало да положи своя собствена клетва, различна от клетвата на Гвардията. Кайл сграбчи планшира. Беше леден, но всяка промяна от вонящата каюта беше добре дошла. Всички кораби бяха претъпкани до краен предел. Гвардейците бяха наблъскани вътре рамо до рамо.