Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Земя, която не означаваше нищо за Кайл.

Насмоленото дърво скърцаше и пращеше на две педи от носа му. Капки влага се стичаха по наклонената стена от дъски и още повече напояваха и без това подгизналото му легло от зебло и слама. Дървото пращеше, защото бурята се опитваше да смачка кораба. Димът от ръждив лист и д’баянгски опиум, който се носеше на талази по тясната стълба, водеща до палубата, караше очите му да сълзят. Миризмата на засъхнало повръщано, мас, пот и застояла вода караше стомаха му да се свива още повече. Под него гвардейци разговаряха, играеха комар и гадаеха по Драконовата колода.

Кайл се завъртя на една страна. Извитият равнински нож, който държеше на каиш около врата си, задълба в рамото му. Тесният коридор беше запречен от десетина гвардейци, събрани около малка дървена дъска, на която бяха наредили картите от колодата. Слюдения гадаеше по картите — всички бяха съгласни, че е един от най-добрите гадатели в Гвардията.

Появи се прошареното лице на Изгърбения. Беше се покатерил по трите легла под това на Кайл. Хвана се за койката му и намигна, сочейки към мъжете долу.

— Слюдения е бесен като Гуглата. Казва, че Кралицата на Върховен дом Живот има надмощие, което е много странно. Казва, че от гадаенето му има толкова полза, колкото и от свещеник в бардак.

Кайл въздъхна и се отпусна на койката си.

— В името на кокалите на Гуглата, това са просто карти — рече той. Откакто се бе присъединил към Гвардията, се бе наслушал на легенди и суеверия за богове и богини. Дори не си бе представял, че може да има толкова много.

Изгърбения се почеса по брадата с мръсните си пръсти.

— Повече от това са — отвърна той, най-вече на себе си.

— Опитай пак — рече някой на Слюдения.

— Не може — отговори той. — Веднъж на ден.

Тънките, изрисувани карти от дърво изтракаха, когато Слюдения ги събра.

— Въпреки това опитай.

— Лош късмет.

— Искаш да кажеш, че ще разберем що за стока си.

— Искам да кажа, че можем да си изпатим здравата.

С периферното си зрение Кайл видя как Изгърбения кимва при тези думи. Веднъж на ден, но никога близо до храм, осветена земя, гробище или скорошна битка. Кайл не можеше да повярва, че Драконовата колода бе заобиколена от толкова много предания и обреди. Картите трябваше да разкриват бъдещето, но как бе възможно това, след като през половината време не можеха да бъдат използвани? Според Кайл това беше твърде удобно за този, който продаваше проклетите неща.

Отегчен, изтощен и замаян от постоянното люшкане и клатене на кораба, той затвори очи, за да ги предпази от дима, и опита отново да намери онзи сън. Той все успяваше да му се изплъзне. След няколко минути Кайл пак задряма.