Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Не сме ваши братя.

— Е, все пак благодаря, че се отбихте, но нямаше нужда — вече сме в безопасност от тези варвари.

— Вие сте в безопасност?

— Нападнаха ни.

— Нахлули сте в земите им.

— Малазански земи, както императрицата постоянно ни напомня. Както и да е — отказаха да ни продадат дори един кон, а умирахме от глад!

— Уикците считат конете си за членове на семейството. Все едно сте ги помолили да ви продадат собствените си деца.

— Предложихме им добра цена. Но се заинатиха и това е.

Струната се обърна на една страна и изплю голяма храчка, кафява заради сока от ръждив лист.

— И въпреки това решихте да ги вземете.

Мъжът разпери ръце.

— Дадохме им добри пари и взехме само най-лошите коне. Куци, безполезни коне. А те ни нападнаха! Всичките. Деца, старици — всичките! Бяха като побеснели зверове. Нищо човешко не бе останало у тях.

Сержантът погледна към завързаните младежи и пъхна шепа листа в устата си.

— А тези?

— Наши. Пленници. Ще ги продадем.

— Какво? Какво каза? Военнопленници?

— Да. Война на прочистване. Тази уикска сган живя в долините достатъчно дълго. Цялата тази хубава земя стои необработвана. Истинско разхищение.

Сержантът даде знак с ръка на хората си, които веднага насочиха арбалетите си към разбойниците.

Мъжете зяпнаха, стиснали мазни късове конско месо. Говорителят им замръзна за миг, но после спокойно продължи да се облича.

— Какво е това? Не сме нарушили никакъв закон. Императрицата обеща тази земя на всички, дошли да я обработват. Свалете оръжията и се махайте.

— Ще се махнем, но не преди да вземем това, което ни се полага.

— Полага? Какво ви се полага?

— Аз също съм запознат с имперското право. Нямаше ли закон, според който всички военнопленници принадлежат на трона? И като представител на трона, аз смятам да взема пленниците.

— Какво смяташ да направиш? Кой е чувал за такъв закон?

— Аз съм чувал и това е достатъчно. Отстъпете.

Тънко бяло тяло изхвърча от юртата — младо момиче, облечено в твърде голяма риза, която беше съдрана. Тя изкрещя нещо на уикски на сержанта, който вдигна вежди.

— Виж ти. Явно в днешно време всички сме станали адвокати.

— За какво вдига шум? — попита говорителят.

— Това момиче тук се позовава на уикския закон срещу теб. Пречистване с кръв.

— Какво, в името на Бърн, означава това?

— Ножове. Обикновено до смърт.

Мъжът зяпна Струната.

— Какво? С нея?

Мъжете около огъня бавно станаха на крака.

— Покрийте ги — рече Струната.

— Тъй вярно.

Войниците му се разпръснаха, като все още държаха арбалетите си вдигнати.

— Не говориш сериозно. Ще слушаш тази уикска мръсница?