Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Е, просто ше тря’а да ги ударим, преди да мо’ат да реагират. Кажи на момчетата да нападат здра’о, но да се държат на разстояние от ударите на зеленокожите. На тях гравитацията им пречи, а ние я владеем и то’а е наше предимство.

Айомхар кимна, но преди да успее да каже нещо, при тях нахлу Бийтан.

— Тролове! — извика той, свличайки се върху близкия стол.

Лявата му ръка висеше безжизнена, а от дълбоката рана близо до рамото му все още се стичаше кръв.

— Тъкмо се спускахме към група зеленокожи, когат’ ни нападна’а горски тролове! Уби’а Морей и Сийгд с първите си удари и свали’а Алпин и Лактин от грифоните им.

Той посочи раната си.

— Поряза’а ме със секира, но успях да избегна втория удар, който щеше да ми отнесе гла’ата.

— Проклятие! — изрева Кърдран. — Значи са комбина с троловете, зеленокожи със зеленокожи! А тия тролове ше ни пречат да доближаваме дърветата!

Той задърпа нервно мустаци.

— Тря’а ни нещо да изравним везните, и то бързо. Иначе ше се нароят тука като мравки на бръмбар.

Като че в отговор на думите му, се появи трето джудже. Но този разузнавач, на име Дермид, не изглеждаше разтревожен. Напротив, изглеждаше щастлив.

— Човеци! — заяви радостно той. — И то мно’о! Казват, че са дошли да ни помогнат в борбата срещу орките — така наричат зеленокожите.

— Слава на предците — измърмори Кърдран. — Ако могат да им отвлекат вниманието от новата им тактика, отново ше мо’ем да ги атакуваме от въздуха.

Той се усмихна и вдигна стормхамъра си.

— Да, и ше се погрижим и за троловете. Те мо’е да са господари на дърветата, но ние владеем небето и грифоните ни ше ги разкъсат, ако посмеят да ни доближат.

Той се обърна и се запъти към вратата, викайки Скай’рий.

— Уайлдхамър, да летим! — извика той, а останалите джуджета зад него възкликнаха радостно и побързаха да го последват.