Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Но Туралиън дочу странен звук, наподобяващ нещо като кашляне и смях, и вдигна поглед нагоре. Висока фигура, по-висока от орк и по-слаба, скочи от дървото и се приземи пред него. Дългите пръсти на ръцете съществото стискаха копие. Очите му бяха живи и присвити, чертите му ясно очертани. То се усмихна, разкривайки острите си зъби, и замахна с копието си. Трол!

Туралиън вдигна щита си и блокира копието, което толкова силно се удари в щита, че отслаби ръката му. Той отвърна с яростен удар с чука си и успя да отблъсне трола, но не и да го спре. Съществото се спусна отново с насочено напред копие. Туралиън пришпори коня си и засили шита си в лицето и гърдите на трола. Тролът не очакваше толкова груба атака и пое удара, който го отблъсна назад. Той разклати глава, за да се съвземе, но Туралиън не му даде достатъчно време за това. Заби чука си в брадата му и го събори на земята.

Доволен от себе си, Туралиън вдигна поглед, за да види как друг трол тъкмо скача от близкия клон. Очите му бяха присвити от гняв, а копието му бе готово за удар. Туралиън веднага разбра, че оръжието е насочено към него и че не е нито достатъчно силен да го блокира, нито достатъчно бърз да го избегне. Той се подготви за най-лошото, затвори очи и зачака да чуе звука от свистящото копие, порещо въздуха.

Но вместо това чу странен, остър писък, съпроводен от дълбок рев, след който последва гръм и вик от внезапна болка. Туралиън отвори очи и остана изумен. Тролът се свличаше на земята, а ръцете му все още стискаха явно разбитото му лице. Над него се носеше величествено същество, за каквото Туралиън беше чувал, но никога не бе виждал с очите си.