![Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/6/bavachkata-na-angeli-bg-download.jpg)
Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Родителите ѝ се бяха грижили за нея денонощно. Бдяха над нея все едно е новородено. Говориха с нея, умоляваха я, опитваха се да я убедят, че тя с Мортен имат нужда един от друг. Накрая Ева им повярва, или пък просто се предаде, защото така беше по-лесно.
Бавно и неохотно започна да се доближава до него. Върна се у дома. През първите седмици живееха мълчаливо, изплашени, че ако проговорят, могат да кажат нещо, за което вечно да съжаляват. Постепенно Ева започна да използва обикновени, делнични реплики.
„Подай ми маслото.“
„Изпра ли?“
Безобидни неща, които не биха могли да провокират обвинения. С времето изреченията станаха по-дълги, а безопасните теми за разговор се увеличиха. Започнаха да говорят за Вальо. Мортен пръв предложи да се преместят тук. Но тя също видя в това възможност да оставят зад гърба си всичко, което им напомняше за предишния живот. Живот, който не бе съвършен, но беше щастлив.
Докато стоеше със затворени очи, облегнала чело на плочките, Ева за пръв път започна да се пита дали са постъпили правилно. Бяха продали къщата, в която Винсент бе живял през целия си кратък живот. Там, където бяха сменяли пелените му и го бяха люлели в прегръдките си нощем. Там, където той се научи да пълзи, да върви и да говори. Къщата вече не беше тяхна и Ева се зачуди дали наистина бяха взели решение, или просто бяха избягали.
Сега живееха тук. В къща, където може би дори не се намираха в безопасност и където целият под на трапезарията беше разбит, защото семейството ѝ вероятно е било избито там. Това ѝ се отразяваше повече, отколкото искаше да признае. Докато растеше, не бе прекарвала особено много време в размисли за произхода си. Но вече не можеше да отблъсква миналото. Когато за пръв път видя голямото, чудновато петно под дъските, осъзна в ужасяващ миг на просветление, че не става дума просто за някаква мистериозна история. Беше се случило наистина. Майка ѝ и баща ѝ вероятно бяха умрели точно там и по някакъв начин това ѝ се струваше по-реално от палежа, чрез който някой може би беше опитал да убие нея и Мортен. Не знаеше как да реагира и как да живее в тази реалност, но нямаше къде другаде да отиде.
– Ева?
По гласа му си личеше, че скоро ще дойде да я потърси, ако не му отговореше. Затова тя вдигна глава и викна към вратата:
– Идвам!
Изми старателно зъбите си, наблюдавайки отражението си в огледалото. Тази вечер не сведе очи. Взря се право в жената с мъртвия поглед, в майката без деца. После се изплю в мивката и избърса уста с кърпата.
– Доста време ти отне.
Мортен държеше книга пред себе си, но Ева забеляза, че е отворена на същата страница като вчера. Не каза нищо, просто повдигна одеялото и си легна. Мортен остави книгата на нощното шкафче и загаси лампата. Благодарение на щорите, които сложиха, когато се нанесоха, в стаята беше тъмно като в рог, въпреки че навън никога не наставаше истински мрак.
Ева лежеше неподвижно и се взираше в тавана. Усети как ръката на Мортен колебливо потърси нейната. Престори се, че не я забелязва, но ръката не се отдръпна, както обикновено. Вместо това продължи към бедрото ѝ, мушна се бавно под тениската и погали Ева по корема. Тя усети как в гърлото ѝ се надига гадене, докато ръката целенасочено продължи нагоре и докосна гърдите ѝ. Същите гърди, които бяха кърмили Винсент, същите зърна, които малката му уста бе смукала гладно.
Усети вкус на жлъчка в устата си и скочи от леглото, втурна се в банята и едва успя да вдигне капака на тоалетната, преди стомахът ѝ да се преобърне. Когато свърши, се свлече безсилна на пода. Откъм спалнята се чуваше как Мортен плаче.
10
Фелбака, 1925
Дагмар се взираше във вестника, захвърлен на земята. Лаура я дръпна за ръкава и повтори своето „мамо, мамо“, но Дагмар не ѝ обърна внимание. Така ѝ бе дотегнало да слуша настоятелния, плачлив глас, произнасящ все същата дума. Лаура я повтаряше толкова често, че я побъркваше. Наведе се бавно и вдигна вестника. Беше късен следобед и погледът ѝ беше замъглен, но нямаше съмнение. Пишеше го черно на бяло: „Немският авиатор и герой Гьоринг се завръща в Швеция“.
– Мамо, мамо!
Лаура я задърпа още по-силно и Дагмар я удари толкова рязко, че момичето падна от пейката и заплака.
– Я млъквай! – изсъска Дагмар.