Признаци на живот [bg]

Мариса се срещна с нейния лекар. Той я осведоми за тежкото заболяване на жената, а Мариса го замоли, ако е възможно, да й даде допълнителни сведения за гинекологичното състояние на болната и да разбере от нейния съпруг дали е посещавала Женската клиника в Кеймбридж.

След това се прибра у дома. Макар че не беше яла цял ден, подмина кухнята и се настани в кабинета си. Въпреки пълното изтощение не легна да спи, а се зачете в статията, донесена от Дубчек.

— Часът е почти девет — изненада я Робърт, изправен на вратата. Не беше го чула кога е дошъл. Тонът и целият му вид изразяваха постоянната раздразнителност напоследък.

— Много добре знам колко е часът — отвърна Мариса.

— Можеше поне да звъннеш един телефон — каза Робърт. — Последно те видях тази сутрин, когато хукна от колата. Вече се канех да те търся с полиция.

— Твоята загриженост е наистина трогателна — каза иронично тя. — Ако те интересува този факт, не съм забременяла.

— Признавам, че не съм и очаквал да бъдеш. — Гласът на Робърт бе поомекнал. — Поне никой не може да ни обвини, че не сме положили всички усилия. Жалко, че нови десет хиляди излетяха напусто.

— Божичко, дай ми сили! — въздъхна Мариса.

— Гладна ли си? — попита Робърт. — Аз умирам от глад. Какво ще кажеш да излезем навън за вечеря? Би трябвало да отпразнуваме твоята победа в съда. Зная, че не ти се ще заради лошата вест, но и спечелването на делото не е малка работа.

— Защо не отидеш сам?

Не беше в настроение и й се искаше да му върне удара заради споменаването за десетте хиляди долара, но нямаше сили да започва кавга.

Той напусна стаята и след малко тя го чу да си приготвя нещо за ядене в кухнята. Мариса понечи да го последва, но веднага осъзна, че няма никакъв смисъл да разговаря с него. Той не я разбираше изобщо, да не говорим за тревогите й по туберкулозата. Седна пак и продължи да чете статията.

Звънът на телефона я сепна, но тя продължи да чете. Защото по това време сигурно търсеха Робърт.

— Мариса! — провикна се Робърт. — За теб!

Мариса грабна слушалката.

— Съжалявам, че те безпокоя така късно — прозвуча гласът на Сирил Дубчек по телефона. — Когато се върнах в Центъра, получих някои допълнителни сведения. Струва ми се, че са интересни за теб. Случаите на туберкулозен салпингит не са ограничени само в САЩ и Австралия. Започнали са да се появяват и в Западна Европа с широко разпространение в някои области, но не такива големи групи както в Брисбейн. Засега няма сведения за Южна Америка и Африка. Важното е, че проблемът възбуди и моя интерес. Ако успееш да се добереш до нещо, обади ми се.