Признаци на живот [bg]

Тя изкара колата извън гаража и автоматът затвори вратата. След петнайсет минути бе пред дома на Уенди. Преди още да позвъни, Густав й отвори.

— Направо съм ти благодарен, че дойде в този час.

— Доволна съм и аз. Къде е Уенди?

— Горе, в спалнята, втората врата вдясно. Да ти приготвя ли нещо? Кафе? Чай?

Мариса поклати отрицателно глава и изтича нагоре по стълбите. Почука леко на вратата. Като не получи отговор, почука по-силно и извика името на Уенди. Вратата се отвори веднага.

— Мариса! — възкликна Уенди истински изненадана. — Какво правиш тук? — Бе облечена в бял пеньоар, очите й бяха все още зачервени, но все пак изглеждаше по-добре, отколкото сутринта в съда.

— Густав ми каза, че не искаш да говориш по телефона, също, че е много обезпокоен. Позволи ми да дойда при теб.

— О, за бога! Аз не съм толкова зле, но съм потисната. Отчасти се дължи и на него. Иска от мен да бъда благодарна за великодушието, според неговите разбирания, на клиниката!

— Робърт разсъждава по същия начин.

— А аз му заявявам, че това е хитро скроено мошеничество.

— Съгласна съм.

— Какво стана с твоята проба за бременност?

— Не ме питай. — И Мариса поклати отрицателно глава.

— Какво ще кажеш да пийнем нещо, кафе или чай? Ох, по дяволите, тъй като не сме бременни, не искаш ли по чаша вино?

— Чудесно! — прие Мариса.

Двете слязоха в кухнята. Появи се и Густав, но Уенди му каза да изчезва.

— Но той наистина се безпокоеше за теб — рече Мариса.

— О, нека страда малко — отвърна Уенди. — Днес следобед така ме вбеси, че му налетях с една от грамадните игли за лапароскопия, та да разбере какво съм изпатила тези дни.

Уенди отвори бутилка скъпо вино и отидоха в трапезарията.

— Не бях сигурна дали ще те заинтересува — каза Мариса, когато се разположиха на масата, — но донесох статия, която ми даде моят приятел Сирил Дубчек.

— Точно за такова нещо мечтаех — отговори иронично Уенди. Тя я взе и я запрелиства. През това време Мариса й предаде всичко, съобщено от Сирил.

— Невероятно! — възхити се Уенди. — Брисбейн е мястото, откъдето се тръгва за най-голямото природно чудо в света, Големия бариерен риф, рай за гмуркачите леководолази.

— Не съм се интересувала много от гмуркане — заяви Мариса.

— Това е едно от местата в света, което винаги съм мечтала да посетя — призна Уенди. — Гмуркането е моята велика страст. Започнах в Калифорния, когато специализирах. Всяка ваканция прекарвах на Хаваите, за да упражнявам гмуркането. Всъщност там се срещнахме с Густав. Ти не си ли се гмуркала?

— Съвсем малко. Тренирах в колежа, а след това няколко пъти съм опитвала на Карибските острови.