Признаци на живот [bg]

Когато сутринта Мариса отвори очи, разбра веднага, че се е поуспала. Слънцето осветяваше ярко стаята. Часовникът показваше почти осем и трийсет — един час по-късно от обикновеното й пробуждане. Наметна пеньоара си, запъти се към гостната и установи, че леглото е празно и неоправено. Повика силно Робърт, но никой не се обади. Надникна в гаража, колата му я нямаше. Изпи едно кафе, взе душ и се отправи с колата си към Педиатричната клиника. Влезе в кабинета си и завари секретарката да подрежда пощата. Тя й предаде, че преди малко са я търсили от интензивното отделение и са заръчали да се обади, когато дойде. Мариса позвъни и се свърза с лекаря, наблюдаващ тежко болната Ивълин Уелс. Той съобщи, че е послушал съвета й и е направил влагалищна натривка: гъмжала от туберкулозни бацили. Каза също, че болната посещавала от седем години Женската клиника, но съпругът й и досега не е успял да получи препис от медицинската й документация. Уговориха се да поддържат по-нататъшна връзка за състоянието на болната.

Проблемът за туберкулозния салпингит я занимаваше всецяло. Реши да проведе категоричен разговор с Робърт. Той трябваше да я разбере. Качи се в колата, за да осъществи веднага намерението си. Стигна сградата, където беше офисът му, качи се с асансьора на четвъртия етаж и се изправи пред вратата му. Влезе в стаята пред кабинета му. Регистраторката я позна веднага и й кимна усмихната, тъй като говореше по телефона. Мариса почука леко и влезе. Отначало долови известна суматоха от някакво странно раздвижване — секретарката Дона се полуизправяше от креслото до бюрото, а Робърт бе полунадигнат от стола си. Той бързо седна на мястото си, а Дона със самочувствие приглади късата си поличка надолу към коленете.

Поразена, Мариса впи поглед в съпруга си. Връзката му бе разхлабена, двете горни копчета на ризата разкопчани, косата, винаги грижливо сресана, бе в пълен безпорядък, а до бюрото му на пода се търкаляха обувките на Дона. Цялата сцена бе тъй банална, че Мариса се чудеше да плаче или да се смее.

— Може би ще трябва да почакам отвън — каза най-сетне тя, — за да имате време да привършите диктовката. — И се насочи към вратата, за да излезе.

— Мариса! — извика Робърт. — Стой! Не е това, което си мислиш. Дона просто ми разтриваше раменете.

— Както и да е — каза Мариса с фалшива усмивка, — аз ви оставям сами. Всъщност дойдох да ти кажа, че заминавам за Австралия.