Признаци на живот [bg]

Няколко минути по-късно се почука на вратата. Тя остана безмълвна. Чукането се повтори, но тя продължи да не му обръща внимание. Видя вратата да се отваря и бе готова да скочи срещу нахалника. Като съзря доктор Фредерик Хаузър на прага, тя се усмири.

— Да не се чувстваш зле, Мариса? — попита загрижено той.

— Малки лични проблеми — отговори тя. — Всичко ще се оправи. Благодаря ви за вниманието.

Той пристъпи в стаята. Едва сега забеляза, че с него беше и друг човек. С изненада позна Сирил Дубчек.

— Надявам се, че не се натрапвам — каза той.

— Доктор Дубчек ми съобщи, че сте работили заедно в Центъра за контрол върху заболяванията. Когато регистраторката ми каза, че не приемаш посетители, сметнах, че е време да се намеся. Надявам се, че съм постъпил правилно — каза доктор Хаузър.

— О, разбира се! — отвърна Мариса приветливо. — Нямах представа, че е доктор Дубчек. Толкова съжалявам, Сирил. Хайде, влизай и сядай!

Не беше го виждала няколко години, но той не бе се променил. Все така безупречно облечен и все така красив.

— Мисля, че ще е най-добре да ви оставя насаме — подхвърли тактично д-р Хаузър и бързо напусна стаята.

— Той ми каза, че си имала много неприятности с твоето лечение — започна д-р Дубчек.

— О, страхотно напрежение — каза Мариса. — Само преди минути научих, че и последното прехвърляне на зародиш е неуспешно. През тия месеци само плача. Изплаках си очите.

— Толкова ми е мъчно! Бих желал да открия някакъв начин да ти помогна. Но въпреки всичко изглеждаш чудесно!

— Моля те! Не ме гледай! Не мога да се понасям в този си вид.

— Доста трудно е да разговарям с теб, без да те гледам — каза Сирил с усмивка на дълбока симпатия. — Макар да личи, че си плакала, за мен ти си все така хубава, както винаги.

— Нека сменим темата — помоли Мариса.

— Тогава ще ти разкажа защо спрях тук. Трябваше да прелетя над Бостън по друга работа, но приятел от бактериологията дойде тази сутрин при мен с новината, че открил ново място на концентрация на туберкулозен салпингит.

— О?!

— Изненада ме локализацията. Искаш ли да отгатнеш?

— Мисля, че в момента ми липсват интелектуални сили.

— Брисбейн — каза Сирил.

— Австралия?

— Да. Брисбейн, Австралия. Той е в онази част от страната, наричана Златния бряг.

— Не съм даже сигурна в коя част от континента е Брисбейн.

— Намира се в Куинсланд, източното крайбрежие. Веднъж го посетих по служба. Очарователен град. Великолепен климат. Цял низ от високи строежи по протежение на плажа южно от града.

— Има ли някаква теория защо концентрацията е именно там? — запита Мариса.

— Не, но бе отбелязано известно покачване на случаите от обща туберкулоза в страните, позволили значителна имиграция от Югоизточна Азия. Доколко Брисбейн е приел от тези хора, нямам никаква представа. Съществува слабо покачване на туберкулозата и тук, в САЩ, но не повече, отколкото са се разпространили наркоманията и СПИН-ът, нито пък се дължи на промяна в патогеничността на самата бактерия. Ето ти и статия относно случаите в Австралия.