Признаци на живот [bg]

— Бихте ли ми казали къде можем да го намерим? — запита Уенди.

— За жалост нямам никаква представа — бе отговорът.

— Имате ли „Личен състав“?

— Естествено, имаме. Да ви свържа ли?

— Моля, ако обичате.

— Личен състав — чу се мъжки глас.

Уенди обясни отново, че иска да разбере местонахождението на д-р Тристан Уилямс. Отново бе помолена да почака. Този път измина по-продължително време, докато гласът се обади пак:

— Съжалявам, но току-що научих, че доктор Уилямс е работил тук и преди около две години е бил освободен. Сегашното му местопребиваване е неизвестно.

— Ясно — каза Уенди. — Можете ли да ме прехвърлите в патологията?

— Разбира се — отговори човекът от Австралия.

Чакаха цели десет минути, за да се обади някой от патологията. Уенди каза името си и какво иска.

— Никога не съм се срещал с този човек. Напуснал е клиниката, преди аз да постъпя.

— Написал е статия, когато е работил в клиниката ви — обясни Уенди. — В нея са описани серия пациентки. Интересува ни проследени ли са те в по-нататъшното им развитие и има ли още допълнителни случаи.

— Не сме имали нови случаи — отвърна докторът. — Колкото до проследяване на описаните случаи, не е правено такова.

— Можете ли да ни посочите някои от имената на описаните случаи? — запита Уенди. — Бих искала да се свържа с тях и да проуча медицинската им история. Имаме пет подобни случая тук, в Бостън.

— Абсолютно невъзможно. Тук спазваме стриктно предписанията за лекарска тайна. Съжалявам. — Последва щракане от затваряне на телефона.

— Затвори! — изрева Уенди възмутена. — Ох, нервите ми!

— Старата история за лекарската тайна е бариерата, поставяна пред нас — продума разгневена Мариса. — Колко жалко!

— Много съм любопитна — каза Уенди — да разбера как ще се държат с нас тези господа от „Грижи за жената“, ако утре се изправим на прага на клиниката им?

— Да, да! — подметна Мариса. — Хайде да изтичаме утре сутринта и да ги попитаме.

— За мен всичко това не е така абсурдно — каза Уенди със светнали очи. — Любопитна съм да видя какво ще сторят, ако посетим клиниката им. Струва ми се, че ще бъдат поласкани да посрещнат двама лекари, прелетели половината свят, за да се запознаят с техните условия и методи на работа.

— Сериозно ли говориш? — запита учудено Мариса.

— Защо не? Колкото повече мисля по това, толкова по-добре ми звучи. Каква ваканция ще си устроим, боже! Ще открием този Тристан Уилямс. Все някой от патологията ще знае къде е заминал. Сама разбираш, че така ще го намерим по-лесно, отколкото да го издирваме по телефона.

— Уенди — каза Мариса с уморен глас, — нямам вътрешната нагласа да пътувам хиляди километри, за да търся някакъв неизвестен патолог.