Признаци на живот [bg]

— И имате намерение да осиновите Чонси? — запита Елейн. Тя отвори фурната и заля пуйката със сос.

— Да — отговори Мариса. — Знам колко много ще ви липсва детето. Но трябва да ви доверя и нещо друго. Ние с Тристан решихме да започнем работа тук, в Бъркли, така че за детето да не е необходимо да променя училището и да бъде близо до вас. Вие и Ерик можете да сте с него толкова често, колкото искате. Разбираме колко трудно ще бъде както за Чонси, така и за вас, и искаме да направим възможно най-неусетно промяната.

— Но това е чудесно! — извика Елейн и за втори път, откакто бяха дошли, се усмихна щастливо. — Нямах никаква представа за вашите намерения. Все си мислех, че ще се върнете в Австралия.

— Никога — каза Мариса. — Тук ще бъде най-добре и за двама ни. Искаме толкова много неща да останат зад гърба ни. Нуждаем се от ново начало.

Настроението на възрастната жена значително се повиши след неочакваната новина за оставането им в Бъркли.

— Ние с Ерик ви гледахме в „Добро утро, Америка“, а също и в „Шейсет минути“. Когато чухме какво са правили в тези клиники, бяхме ужасени! Боже господи, какво ли не вършат хората за пари!

Мариса кимна утвърдително.

— Разсмях се — продължи Елейн, — когато Чарли Гибсън направи сравнението между тези престъпни доктори и Ал Капоне.

— То звучеше до известна степен иронично — каза Мариса.

— Абсолютно — съгласи се Елейн. — Знам, че единственото обвинение, което са успели да предявят на Капоне, е било за неплатени данъци. А след всичко сторено от тези мръсници в клиниките, единственото обвинение към тях е за насилието, проявено при набиране на нелегални съдружници.