Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Признаци на живот [bg]
Признаци на живот [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Признаци на живот [bg]

Электронная книга - «Признаци на живот [bg]». Краткое содержание книги:

- Колко е красиво! - извика възторжено Мариса. Трудно й беше да повярва, че наблюдава току-що започващия живот на едно от своите деца. Ембрионът, намиращ се в двуклетъчен стадий, изглеждаше прозрачен в кристалнобистрата хранителна култура. За нещастие тя не беше в състояние да види хаоса, изявяващ се на молекулярно ниво в зараждащия се жив организъм. Мариса не съзнаваше, че става свидетел не на започващ живот, а на първите стъпки към смъртта. Състоятелни двойки в разцвета на силите си се подлагат на всевъзможни експерименти, за да могат да имат деца. Супермодерните програми за оплождане „ин витроса тържество на науката и грижата за живота, но намесата в Божиите работи е свръхлуксозна услуга. А там, където са намесени много пари, винаги дебне престъплението...
Разтърсващ трилър, роден от перото на неподражаемия автор на „КОМА и „НЕПРОГЛЕДНОСТ.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 111
Перейти на страницу:

— Но това ще бъде страхотно забавление за нас. — Очите на Уенди заблестяваха все повече. — Ако не друго, ще посетим Големия бариерен риф.

— О, сега започвам да разбирам мотивите ти. Посещението на австралийската клиника е само повод за гмуркаческа експедиция.

— Няма закон против забавленията, докато си гледаш работата — усмихна се Уенди. — Изглеждаш така зле, както и аз.

— Благодаря ти, мила приятелко! — каза кисело Мариса.

— Говоря сериозно. През последните шест месеца толкова претеглихме, плакахме като бебета, прибавихме наднормено тегло. Кога за последен път си бягала? Помня те, че ти имаше навика да бягаш всеки ден.

— Това се казва удар под кръста.

— Важното е, че и двете можем да ползваме отпуска — каза Уенди. — И двете сме пощурели по тези случаи на туберкулозен салпингит, но се мотаем тук, а аз ти предлагам с един куршум да ударим два заека.

— За салпингитите можем да научим нещо повече от болниците, в които работим.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че не си склонна да ползваш отпуска? — настоя Уенди.

— Донякъде — потвърди Мариса.

— Благодаря ти — отвърна Уенди. — Понякога умееш да се инатиш здравата.

— Но аз не знам как Робърт би го приел. Напоследък имаме доста конфликти. Мога да си представя неговата реакция, ако му съобщя, че искам да ходя в Австралия.

— Сигурна съм, че Густав ще приеме идеята. Тъкмо и той ще си почине от разправиите.

— Искаш да кажеш и те да дойдат с нас?

— По дяволите, не! Густав има нужда да си почине от мен. Ще проверим не съм ли права.

Уенди изплаши Мариса с крясъка, призоваващ Густав.

— Не мога да се отърва от този навик — извини се тя и пое нова глътка от чашата си.

— Какво има? — появи се тичешком Густав.

— Всичко е чудесно, скъпи — отвърна мило Уенди. — С Мариса решихме да си вземем отпуска. Какво ще кажеш?

— Мисля, че идеята е прекрасна. — Явно Густав се почувства успокоен от промяната в настроението на Уенди.

— Мариса се бои, че Робърт няма да бъде така сговорчив. Ти как мислиш? — запита Уенди.

— Не го познавам добре — каза Густав. — Но знам, че и на него му е дошло до гуша от тези процедури инвитро. Мисля, че му е нужна малка почивка. За къде се гласите, момичета?

— За Австралия — отговори Уенди.

— Защо не Карибско море? — почти хлъцна Густав.

По-късно, когато Мариса потегли за дома си, умът й бе разбъркано кълбо от мисли. Изминалият ден се състоеше от бърза смяна на емоции и непредвидими случки. Минути след като напусна възторжената Уенди, тя взе да размишлява върху отиването до Австралия. Все пак идеята да избягат за малко я привличаше, а и решението за подобно пътуване беше най-подходящият завършек на направо луд ден. Макар да не беше убедена, че ще успее да се справи така ловко с Робърт, както Уенди с Густав.

Остави колата в гаража и влезе в къщата. Навсякъде беше тихо, но тя чу лекото чукане по клавишите на Робъртовия компютър в кабинета му. Поколеба се малко пред вратата и влезе.

— Робърт, бих искала да поговорим.

Той се извъртя към нея.

— Уенди и аз мислихме дълго — продължи Мариса.

— О?

— Може да ти прозвучи малко шантаво…

— Вече не очаквам да чуя нищо смислено.

— Решихме, че ще ни се отрази добре, ако вземем малка отпуска.

— Засега не разполагам със свободно време.

— Не, не ти и аз, а само ние, жените; Уенди и аз.

Робърт се замисли за миг. Стори му се, че идеята има своите достойнства. Ще се отрази добре върху нервите и на двамата.

— Не звучи чак толкова шантаво. Накъде сте намислили да поемете?

— Австралия. — Мариса трепна, когато думата изскочи.

— Австралия! — извика Робърт, грабна очилата от носа си и ги хвърли върху изписаните листа пред себе си. — Австралия! — повтори той изумен.

— Ние имаме и своите основания — продължи Мариса, — не сме измъкнали Австралия току-така от шапката, като фокусници. Днес научих, че мястото на най-голямата концентрация от случаи на туберкулозен салпингит е в Брисбейн. Освен това разбрах, че заболяването взима интернационални размери. Открити са отделни огнища и в Западна Европа. Така че можем да направим някои изследвания и да се позабавляваме. Идеята беше на Уенди. Тя е запалена по гмуркането и Големият бариерен риф…

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)