Признаци на живот [bg]

— Всичко това е малко трудно за вярване.

— Искаш да кажеш, че те лъжем? — извика Мариса, недоумяваща от изреченото от Робърт.

— Вярвам, че вие си вярвате — бе уклончивият отговор на мъжа й.

Мариса само стисна гневно юмруци и изскърца със зъби. Пътуваха известно време във враждебно мълчание. Накрая Мариса не издържа и се обърна настойчиво към него:

— Защо изпрати човек да ме следи?

— Несъмнено е било най-правилното решение, което съм вземал.

— Това не е отговор — настоя тя. — Защо изпрати човек да ме шпионира? Неприятно ми е.

— Изпратих човек след теб, за да опита да те предпази от забъркване в мръсни каши, но той не успя.

— Някой трябва да се опита да проследи тези туберкулозни случаи — каза Мариса. — Налага се понякога да се поема риск.

— Но не чак до степен да се нарушава законът — рече Робърт. — Вманиачила си се на тази тема и съвсем си превъртяла. Превърнала си я в кръстоносен поход, а това ме вбесява. Не мога да повярвам, че това си ти. Опитваш се все още да оправдаеш непростимото си поведение.

— Ами ако ти кажа, че само в Женската клиника открихме нови осемнайсет случая на туберкулозен салпингит? — добави Мариса. — Не мислиш ли, че само този факт е достатъчен да подкрепи моите съмнения? Ребека Зиглър дори не е сред тези осемнайсет. Нейното досие беше вече изтрито от компютърната памет. Какво ще кажеш?

Робърт сви нервно рамене.

— Ще ти кажа какво мисля аз. Според мен те крият нещо — продължи Мариса. — Предполагам, че в документацията на Ребека е имало нещо, което те не желаят да бъде научено.

— Хайде, Мариса! — викна Робърт. — Сега пък ставаш мелодраматична и параноична. Това са само предположения. Между другото ще се наложи да платя един куп глоби, за да те задържим вън от затвора.

— Значи за теб всичко опира до парите. Това е единствената ти най-голяма грижа, нали?

Мариса затвори очи. Тя се питаше какво я бе накарало да се омъжи за този човек. А сега съществуваше и заплахата да се намери в затвора за по-дълго време. Нещата за нея вървяха като в гръцка трагедия, от по-лошо към най-лошо.

Отвори очи и се втренчи в летящия насреща път. Мислите й отскачаха от една тревога към друга. Обхвана я отчаяние, когато се замисли за възможността ударите на пазача да навредят на пренесения ембрион. Понеделник се очертаваше като ден за уреждане на много сметки, а не само на една. Предстоеше й кръвна проба за бременност. Отново се обля в сълзи. Скокът към смъртта на Ребека не бе вече изненада за нея. Но внезапно си спомни, че може би тя не бе скочила сама, а е била блъсната…