Рубинения кръг [bg]

— Струва ми се, че мога да разбера защо се крие от Нийл… — започнах аз, докато мислите ми бясно препускаха. Олив беше дампир и можеше да забременее само от морой. Е, както и от човек, но повечето обитатели на моройския свят не горяха от желание да последват нашия пример с Ейдриън. — Но защо ще се крие от Нина? Особено след като бяха толкова близки? Освен ако… ох. — Сърцето ми се сви. — Може би… може би това, което се е случило, не е било доброволно.

Ейдриън сякаш не разбра веднага какво му казвам, но когато проумя думите ми, лицето му се изкриви от гняв.

— Ако някой морой я е изнасилил, тогава защо не е казала на Нина? И на всички останали?

Преплетох пръсти с неговите.

— Защото, за съжаление, не всички момичета разсъждават така. Погледни сестра ми Карли, когато Кийт я изнасили. Тя смяташе, че вината е нейна. Чувстваше се толкова унизена и се ужасяваше от самата мисъл, че някой ще разбере, ще я осъди.

— Нина нямаше да я съди — непреклонно заяви Ейдриън. — Олив би трябвало да го знае. Нина може и да е откачена, но…

Сепнах се, когато лицето му внезапно се сгърчи от тревога.

— Какво не е наред?

— Нина. — Ейдриън се пресегна и сграбчи мобилния си телефон. Набра някакъв номер и притисна телефона до ухото си. Аз едва чувах звъненето, после се включи гласова поща. — Нина, аз съм — каза Ейдриън. — Обади ми се. Веднага. — Когато затвори, се извърна към мен и въздъхна дълбоко. — Това, което направихме… каквото и да се е случило, когато преодоляхме всички препятствия, за да стигнем до Олив, не завърши добре за Нина. Тя иззе контрола от мен и използва прекалено много от духа. Не съм напълно сигурен какво се случи с нея — беше просто усещане, преди сънят да се разсее, но имам чувството, че е станало нещо ужасно. Че тя сериозно е пострадала. — Той погледна към телефона си, сякаш с настойчивия му поглед щеше да я накара да му се обади.

— Възможно е да е заспала — предположих. Не бих го изрекла на глас — надявах се Нина да не е наранена — ала част от мен изпитваше облекчение, че Ейдриън не е използвал толкова много от магията на духа, колкото възнамеряваше. — Навярно, когато се събуди, ще се чувства по-добре и всичко ще е наред. И ще имаш доста неща да й казваш.

Ейдриън въздъхна.

— Не съм сигурен, че ще мога. Имам предвид, че мога да й кажа за бременността. Но останалото? Все още нямам представа къде е Олив. Беше облечена странно… — Той стана и намери химикалка и фирмена бланка на странноприемницата. Скицира набързо нещо и ми го показа. Беше рисунка на кръг, изпълнен с абстрактни шарки. — Това говори ли ти нещо?

Аз разгледах рисунката и се намръщих.

— Не. А трябва ли?

— Олив го носеше като медальон. Помислих, че може да означава нещо. — Той седна отново до мен и потисна една прозявка. — Надявам се, че двамата с Нина не сме преживели напразно всичко това и ще намерим начин да помогнем на Олив. А най-лошото е, че ако не се сдобием с нужните отговори, се боя, че Нина ще продължи да се занимава с това. — Той хвърли още един тревожен поглед към мобилния си телефон, но все още нямаше отговор от Нина.