И се възправи сянка [bg]

Че погледна огромния бронзов казан на водния нагревател, поставен върху печката в краката на ваната, и се досети какво трябва да стори.

Младият мъж трепна и отвори очи, когато Че сложи гаротата около врата му и дръпна силно корковите дръжки.

Че забеляза, че очите му са кафяви, щяха почти да изскочат от орбитите си. След това видя в стъклените зеници надвиснала огромна сянка — това беше самият той. Младежът изхърка и се опита с хриптене да си поеме въздух. Лицето му започна да се издува. Ноктите му драскаха гаротата около гърлото му. Краката му мърдаха във водата и образуваха вълнички, които излизаха през ръба на ваната и плискаха в обутите в сандали крака на Че. Дипломатът не отпускаше гаротата. Не мислеше за нищо, докато вършеше това, но странното беше, че усещаше нарастващо чувство на гняв.

Най-сетне Топо престана да рита и се отпусна безжизнен в успокоилата се вода. Че продължи да стиска още няколко секунди, после отпусна гаротата и си пое въздух.

Задъхан, той ритна вратата на печката под нагревателя, за да я отвори, и хвърли вътре цепеница от дървения сандък зад гърба му, след което напъха колкото дърва можеха да се съберат. Сетне отвори капака на казана със затопляща се вода. Бързо извади тялото от ваната. Ръцете му се плъзгаха по гладката кожа. Че беше доста силен въпреки скромния си ръст, но му костваше усилие да вдигне мъртвото тяло на Топо до огромния казан и да го напъха така в надигналата вода, че да може да върне капака и да го затвори.

Докато приключи, пламъците в печката бяха се разгорели. Представи си дима, струящ от комина високо над главата му. Надяваше се, че като го види, Романо ще се върне по-рано. Че излезе от банята и се ослуша за шум от стъпки.

Зад него бронзовият нагревател за вода внезапно издрънча. Дипломатът замръзна.

Отвътре отново се разнесе звук от глух удар.

Той е още жив.

Че се поколеба и за момент беше изпълнен със съмнения. Хвърли поглед назад към вратата, борейки се с порива да се втурне вътре, да отвори капака и да извади момчето от там.

Потисна желанието си — вече беше загубил твърде много време тук.

Че прекоси каютата и когато стигна до отворения прозорец, чу слаб вик. Това го разтърси. Ръцете му трепереха, докато се качваше на балкона, проклинайки се за небрежността си.

Викът от банята ставаше все по-силен, докато не беше погълнат от пронизващото свистене на парата, внезапно излязла през свирката.