Открадни си свят [bg]

— Разбира се, че е щастлива — възрази пламенно Рори. — Погледнете я само — посочи той и в този миг откъм пианото долетяха тържествени фанфари.

В Прозореца се виждаше златисто житно море, полюшвано от леките пориви на неуловим вятър.

Джут все още се облягаше на бара. Сега вече прегръщаше Свен. Тя погледна към Мейвис и сетне я попита:

— Искаш ли го?

Мейвис падна на колене и се наведе напред. Сплете пръсти и издигна молитвено ръце:

— Да! — извика с театрална сърцераздирателност. — Да! О, да! Да!

— Имаш го тогава — Джут побутна младоженеца към нея.

Мейвис изпищя, хвърли се в прегръдките му и залепи устата си за неговата. Сред развълнуваните жита внезапно цъфнаха макове. Тълпата се смееше, някои протестираха. Контингентът от Литъл Фоксборн посрещна сцената с надменно презрение. Кумът реши, че е дошъл неговият миг, и размаха ръце, готов да започне предварително подготвената си реч. Все още стискаше неизползваните пръстени. Какво, по дяволите, бе станало с церемонията?

— Това е — обяви с решителна усмивка Табита. Тя вдигна халбата, гаврътна остатъка и си поръча нова чаша.

— Достатъчно ли са влюбени според вас? — обърна се Добрия доктор към Съдията и останалите. Другите мърмореха нещо и си бършеха очите.

— Сега вече са мъж и жена — обяви тихо Последния поет. Той гледаше към Мейвис и Свен през рамка, която бе направил от допрените си пръсти. „Хвърчащото куче“ се появи в кадъра, сякаш беше някакъв вечно присъстващ символ. — Ето го и киборганичният ви Купидон — добави Поета, пъхна цигара в уста и я запали.

Тълпата едва сега прозря, че капитанът не смята да каже нищо повече, и от задните редици се разнесоха недоволни викове. Табита изви глава и извика:

— Какво повече очакваш, Шекспир?

— Реч! Точно така! — долетяха възгласи. — Скъпи приятели, събрали сме се тук, защото…

Капитан Джут завъртя глава и шапката й падна. Виковете се усилиха. Едва сега осъзнала, че става нещо странно или по-скоро, че не се случва нищо повече, Мейвис излезе от доброволния си унес и се озърна. Тя се присъедини към останалите и започна бавно да пляска.

Капитан Джут скръсти ръце. Усмихна се на разбунтувалите се гости. Отново поклати глава и ги изгледа с присвити очи. В ъгъла Морган Шу драйфаше шумно. „Хвърчащото куче“ кръжеше под тавана като готов за пикиране бомбардировач. Свен тропаше с крака и свиреше оглушително с пръсти, а Мейвис го бе прегърнала отзад. Шумът продължаваше да нараства. Рори измъкна дълъг пешкир и започна демонстративно да бърше и лъска бара.

След това, тъкмо когато протестите достигаха своя пик, но някои вече бяха прозрели, че Табита не смята да променя намерението си, и се канеха да се отправят към бара за освежителни напитки, тя неочаквано извади джобната си хармоника и подкара лека, игрива и малко тъжна мелодия.

Аплодисментите бяха оглушителни. „Хвърчащото куче“ се присъедини към тях с пронизителни писъци, а откъм пианото долетяха клаксонови призиви и веселбата започна.