![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
— Така! — започна Инквизитора. — Арестуван си по обвинение в анатема…
— Чакайте малко! — извика капитанът и застана между Рандал и църковния служител. — Та това е Рандал… Рандал Мейс хижаря, известен още като Скитника. По никакъв начин не е анатема.
— Тъй ли? — повдигна вежди Инквизитора. — Тогава го арестувам за съучастничество и укриване на вещери.
— Не знам за какво става дума — заекна Рандал, имитирайки невинност. — Аз съм обикновен хижар и тук няма никакви вещери. Грейвс, хайде де!
Последното бе предназначено за капитана.
— Познаваш ме от години! Знаеш много добре, че никога не бих се замесил в неприятности.
— Невинен е! — потвърди Грейвс. — Той живее в планините от години и прекарва повечето време тук. Слиза в града много рядко и само за провизии. Не съм го виждал да идва от поне месец. Няма как да е един от онези, които гоним!
Инквизиторът се ядосваше на опърничавостта на капитана. Всъщност, на него просто му трябваше нарочена жертва, но не можеше да му го сподели. Изнервен, Инквизитора нареди да обърнат хижата с главата надолу и седна да се нахрани.
Будика обходи тясното помещение, в което не се виждаше нищо. Ръцете й напипаха рафтове, пълни с книги. В този момент се стресна, когато чу горе някакъв шум, последван от блъскане и тропане на крака. Съжали, че се стигна до тук и седна на пода със сълзи в очите.
Гарет сигурно вече бе заловен, а рано или късно щяха да открият и нея. Тя зарида. Мъчеше я вина за убития й баща и погубеното дете. Вина, че заради нея Гарет трябваше да бяга от познатия му свят. Вина, че с годините той бе развил чувство да се грижи за нея. Вина, че може би вече бе мъртъв.
Затвори очи и се размечта. Мечтаеше за това как сутринта откриват Гарет и двамата пресичат граничните планини. След това се разделят с Рандал и отплуват отвъд океана към вълшебния бряг. Стигнеха ли, там ги очакваше свободна земя на кралства, изпълнени с магията. Крале, предвождащи армии от войници и магьосници, борещи се за единствения трон. Земя, където магията беше в помощ, а не заплаха.
Гарет се събуди. Все още беше нощ, а навън бушуваше стихията. Не можеше да прецени дали бе умрял, или изпаднал в безсъзнание, но внезапна болка го събуди. Все още беше жив. Надяваше се Обитателите — огромни снежни човекоядци, смятани за изчезнали, да се повяват и да го убият на място. Поне мъките му щяха да се свършат.
Изведнъж чу шум и погледна натам — в пещерата нахлуха вълци. Много вълци. Гарет бе по-скоро учуден, отколкото уплашен. Но човекоядци или вълци, все тая. Изненада се още повече, когато вълците го наобиколиха и се сгушиха в него, за да го стоплят. И тогава се случи нещо, което потвърждаваше съмненията му, че е умрял. Пред него се издигна златистосиня мъгла, която обгърна животните и него и в един момент изчезна. Пред лицето му се появи огромен златен вълк.
„Не си умрял, Гарет“ — чу гласа на съществото в главата си. Е, вече със сигурност бе мъртъв. Бе свидетел на магия, макар и първобитна, но говорещи вълци…
„Зная кой си и всичко, което се случва тук.“ Гарет се отпусна, съществото четеше мислите му и нахлуваше в ума му с отговорите си, още преди той да бе изрекъл въпросите. „Някога аз бях човек, но безотговорността на един безразсъден повелител на магията ме сля с древни сили и сега съм това, което виждаш…“ Гарет почувства облекчение на болката и продължи да слуша разказа на съществото. Слушайки думите на призрачното същество, в главата на Гарет се разиграваха сцени от миналото на този приказен дух. Видя младо момиче, боравещо с магия. След това учителят й, който му приличаше на някого, но не можеше да си спомни на кого. Видя ги заедно в битка срещу могъщ магьосник, който ги проклинаше след смъртта си. Учителят й, смъртно ранен, изпълняваше ритуал.
„За да не изгуби живота си, учителят ми извърши заклинание“, продължи призрака. „Което му отне магията и ме обрече на това съществувание навеки.“ Хубаво, рече си Гарет, но какво общо имаше това с него, Будика и Рандал… Изведнъж се досети. Учителят на този дух бе Рандал. Потръпна.
„Изправи се и влез в ядрото на пещерата. Там съм аз, на златен трон. Счупи печата и ме освободи. Така ще се освободиш от тялото си, ще надвиеш смъртта и ще спасиш Будика. Счупи печата и ме освободи. Безсмъртието е цената, която трябва да платиш, ако искаш тя да живее.“ Гарет се надигна и закуцука навътре. Вълците се надигнаха и тръгнаха с него. Светлината на духа осветяваше пътя му.