На крачка от гроба [bg]

Боунс ме гледаше раздразнено.

— Не става въпрос за това, че те третирам като дете. Мамка му, съвсем ясно е, че не те възприемам като дете! Виж, казах ти вече, Хенеси не е просто вампир, който излиза и си грабва някое момиче, когато стомахът му изкъркори. Той е от друга класа, Котенце. Много мръсен гадняр е.

— Тогава престани да спориш и да го пипнем — казах тихо, но твърдо. — Звучи точно като вампир, когото бих искала да убия.

Боунс замълча за миг, сетне издаде примирителен звук.

— Не ми харесва, изобщо даже, но… добре. Ще го сгащим. Почивката ти свърши. Ако нещо се обърка, каквото и да е, натисни бутона на пейджъра. Сега слушай какво ще направим…

Той набързо начерта плана и аз си избрах място на бара близо до стола, на който Хенеси току-що бе седнал, но така, че да ме вижда. Всъщност все още се чувствах малко замаяна, но не беше нужно Боунс да го знае. Защото, ако разбереше, със сигурност щеше да прекрати всичко. Боже, толкова отдавна ли не бях целувана, че само няколко мляскания успяха да ме извадят от равновесие? Просто за всеки случай обаче си поръчах кока-кола вместо обичайния джин с тоник. Може би поносимостта ми към алкохола не бе толкова голяма, колкото си мислех.

След около пет минути Хенеси се присламчи. Изумявах се на способността си да привличам вампирите. Наоколо несъмнено имаше много други хубави момичета с вени, точно толкова отчетливи и сочни като моите. Веднъж Боунс ми бе казал, че има нещо в кожата ми, което хваща окото, някакъв блясък, който изглежда човешки, но с нотка на малко вампирско в него. Той каза, че било като крайбрежен фар.

— Преди не съм те виждал тук, Червенокоске. Може ли да седна?

Еха, обноски. Вампирите обикновено се тръшваха до мен, съгласна или не. След лекичко кимване от моя страна той се настани на мястото до мен и ме погледна със сини очи.

— Мога ли да ти поръчам питие?

Хм-м-м, две от две за учтивостта. Усмихнах му се, сякаш съжалявам.

— Извинявай, но всъщност не съм сама. Не бих искала да съм нелюбезна.

— О, разбирам. — Той се облегна на стола си, но не направи и опит да си тръгне. — Съпруг навярно?

Мисълта, че съм съпруга на Боунс, едва не ме накара да се задавя със следващата глътка безалкохолно.

— Не. Всъщност първа среща.

Хенеси се усмихна и безобидно разпери ръце.

— Първите срещи. Могат да бъдат невероятни, нали? Или еликсир, или отрова, без средно положение. Кажи ми, ако мога да си позволя гази дързост, при теб как се очертава?

С малко засрамено изражение се приведох леко.

— Ако сега трябва да отговоря, бих казала — отрова. Той е малко… арогантен. Надут е. Много мразя това, а ти?

Усмивката ми бе самата невинност, но вътрешно се засмях на възможността да злословя за мъжа, който при първа възможност щеше да убие седящия срещу мен вампир.

Хенеси кимна в знак на съгласие.

— Това може да бъде доста неприятно. Винаги е добре да говориш по-малко за себе си, не си ли съгласна?