Обречена на ранен гроб [bg]

— Ще й благодаря по-късно — отговори той с блясък. — Не предпочиташ ли това пред джинси и клонки в косите ти?

Почти не бях проговаряла през последните два дни, твърде омаяна от него и новите обстоятелства, но това втвърди гръбнака ми.

— Беше достатъчно добро за мен през целия ми живот — казах. — Ако имаш такъв проблем с това, откъде идвам, може би трябва да ме качиш обратно на самолета. Нападай ме колкото искаш, но не закачай семейството ми. Те не бяха виновни, че не сме заможни. Баба ми и дядо ми са работили по-усърдно от повечето хора и бяха на крака от години.

Грегор разтвори ръце.

— Не исках да те обидя, скъпа. Аз също съм от ферма в Южна Франция, но там не можеха да се намерят череши. Виждаш ли? Още повече общи неща помежду ни.

Малко се успокоих.

— Какво друго общо имаме?

— А! — Той се усмихна, чертите му се промениха от твърдите си равнини. — Хайде. Ще разбереш.

С Грегор вървяхме по улиците на Париж. Заведе ме до осветените фонтани на площада, разказвайки ми историята им. Щеше да бъде мечтаната вечер, ако нямах толкова много въпроси без отговор, за които той продължаваше да сменя темата.

— Защо съм тук с теб? — изтърсих накрая с растящо раздразнение от това, че не знаех защо бях изстреляна далеч от Охайо с такава бързина. — Имам предвид, майка ми каза, че трябва да дойда с теб, защото някакъв лош вампир е по петите ми, но никой не каза кой е той.

Бяхме почти до Айфеловата кула. Беше спираща дъха, но и всичките пейзажи на света не можеха да ме разконцентрират от разбирането на това, какво се случваше с бъдещето ми.

Грегор направи жест към близката пейка и седнахме на нея. Температурата падаше откакто бе залязло слънцето и той свали палтото си и ми го подаде.

Простият жест ме развълнува и ме накара отново да се почувствам срамежлива. Така щеше да се държи мъж на среща, или поне така си представях. Също така, Грегор седна много близо до мен. Подсъзнателно се притесних за дъха си или дали има нещо по зъбите ми.

— Това, което си, Катрин — започна той, — е много рядко. На този свят има вампири, както хора и гули, но в цялата история е имало само още един известен хибрид и това е било преди много векове. Заради твоята уникалност има такива, които ще те използват. Един мъж, по-точно, ще се опита да те използва.

— Кой? — ахнах, чувствайки се толкова сама от научаването на това, че няма никой друг като мен. — И защо?

— Името му е Боунс. — Грегор почти изплю думата. — Той ще те принуди да станеш убиец като него. Ще те превърне в курва, за да привличаш жертвите му. Ще убие семейството ти, така че да нямаш никой друг, освен него да те защитава. А ти се нуждаеш от защита, Катрин. След зверствата, които ще те накара да извършиш, ще бягаш от опасността до края на живота си.

— Не!

Беше вик на отричане на съдбата, която той току-що бе предсказал. Да чуя, че ще се превърна в чудовище, което ще предизвика убийството на семейството ми, ме накара да поискам да избягам, но Грегор уви ръка около рамената ми, задържайки ме на място.