Обречена на ранен гроб [bg]

Беше невероятно странно. Той си спомняше някого, когото някога съм била, но нямах никаква идея кой беше това. Шестнадесетгодишна Катрин, която не е мразела вампири и е отишла е един такъв в Париж? Никога не съм я срещала.

— Не, вече съм нея — съгласих се. — След като не можем да върнем времето назад, защо сега не спрем това полуприятелско държание?

Той не отговори на това.

— Тялото ти също е различно. По-висока си е два сантиметра и си напълняла.

— Всеки е критик — промърморих.

Това го накара да се усмихне, сбръчквайки белега на веждата си.

— Това не беше обида, съпруго моя. Закръгля гърдите ти и омекотява бедрата ти.

Прекалено много информация и грешна посока.

— Грегор. — Преместих се и мъчителен дъх ми избяга. Движението оказа натиск върху ребрата ми. В следващия миг той надвисна над мен.

— Ранена си. Мислех, че е просто безпокойство след транспортирането, но те боли.

— Нищо ми няма. — Отблъснах ръцете му. — Ударих се, докато правех спаринг с приятел, добре съм. Къде сме? Така и не каза.

— Австрия. — Седна, без да бъда поканен и аз се дръпнах назад, защото не харесвах близостта му.

— И каква е тази новина, която Лушъс не искаше да знам? — Веждата ми се вдигна, когато попитах, предизвиквайки го да ми каже.

Рамената му почти се свиха.

— Никой, скъп за теб, не е пленен или убит. Мъжете ми спряха, както бяха инструктирани и обещанието ми е изпълнено.

— Не и цялото ти обещание, — рязко.

— Нито цялото твое. Твой ред е. — Той извади от джоба на панталоните си малък сложно гравиран сребърен нож. — Пий от мен. Научи какво е било откраднато от теб.

Сега, когато беше време да открия какво е било изтръгнато от ума ми, бях неуверена. Беше ли възможно да съм обичала вампира пред мен? Не можех да си го представя, но Грегор изглеждаше толкова сигурен. Ами ако научаването на тази част от миналото ми наистина променеше нещата между мен и Боунс? Можех ли да рискувам това?

Но от друга страна, нямах избор. Ако Грегор искаше да ме накара да пия от кръвта му, в моето състояние щеше да бъде лесно. Освен това, отказвах съмненията да ръководят действията ми. Обичах Боунс. Нищо, което си спомнех, нямаше да промени това, независимо какво си мислеше Грегор.

Погледнах настрани, когато приех ножа. Когато посегнах към ръката му, обаче, Грегор ме спря.

— Не. Пий от врата ми, както аз пих от твоя някога.

Наистина не исках да съм близо до него, но да откажа щеше да бъде нелогично. Поне Боунс грешеше, помислих си. Той се кълнеше, че Грегор ще ме накара да го ухапя.

Без да се колебая забих камата в гърлото на Грегор и притиснах уста върху раната, смучейки. Докато преглъщах, усетих ръцете му около мен, но не ги регистрирах напълно. Нещо експлодира в мозъка ми. Не падах този път; бях тласната напред.