Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Крал на пепелища [bg]
Крал на пепелища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крал на пепелища [bg]

Электронная книга - «Крал на пепелища [bg]». Краткое содержание книги:

Новата серия на Фийст го издига отново на върха! Възхитително фентъзи, пълно с магия, битки, политически интриги и религиозни борби! Буклист
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 172
Перейти на страницу:

Болката в стомаха му се върна при мисълта, че може да не види отново Хава за дълго време или изобщо, и той едва успя да се съсредоточи, когато майстор Фасария каза:

— Ти ще отидеш на пристанището. Там чака „Красивата чародейка“. Ще дойдат още три момчета и ще потеглите с вечерния отлив. Ще ти се каже каквото трябва да знаеш, когато пристигнеш. Тръгвай.

Хату се поколеба само за миг, после грабна торбата си и забърза към вратата и по пътеката, която водеше надолу до път, който щеше лесно да го отведе до пристанището. Видя Хава — стоеше с Неса и четири други момичета. Тя също го видя и му се усмихна. Той вдигна ръка и ѝ махна за сбогом, прогони внезапния студ, стиснал душата му, и насочи вниманието си към това да стигне до пристанището възможно най-бързо.

Чуваше другите момчета, които също излизаха забързани от училището и почти тичаха след него, но не погледна назад. Изтласка познатия надигащ се в сърцето му гняв, стисна зъби и се помъчи да не мисли за Хава.

Хатушали стоеше на един ъгъл в град Нумерсет. Знаеше какво се очаква от него и това знание го правеше спокоен и уверен. Беше в квартала Ваша, квартал на търговци, които снабдяваха благородниците и богатите в града. Стараеше се да се слее с околната среда, колкото можеше да го направи едно дрипаво момче в град, пълен с улични хлапета.

Беше слязъл от кораба преди две седмици, посрещнат бе от местния капитан на екип и го отведоха в един склад. Там беше и Донти и след няколко минути разговор със стария си приятел Хату разбра, че дните му в училището наистина са изтекли. Помислил бе, че са свършили, когато бяха отпратили Хава, а след това майстор Фасария бе пратил и него тук, но сега вече започваше истинската си работа за Коалтачин; беше напълно квалифициран престъпник. Макар събирането с Донти да беше добре дошло, то само задълбочаваше тревогата му, че може никога вече да не види Хава, а това пробуждаше чувства, с които не можеше да се справи.

Пое дълбоко дъх и огледа тълпата. Днес беше част от екип от четири момчета, „задигащия екип“, и ролята му беше на „спирачката“. Задачата му беше да прекъсне хода на някой заможен индивид от тълпата, само за един-два мига, което да позволи на „резача“ да му задигне кесията, докато вниманието му е отклонено. Резача беше най-опитният член на екипа, избран заради бързите си ръце и рефлекси и способен да резне палто и да щипне торбичка с монети от джоб, или да отреже кесия от колан, без да го забележат. За секунди резачът щеше да подаде плячката си и ножа си на „торбата“, който щеше да офейка колкото може по-бързо. Прехвърлянето беше известно като „меткане“. Днес торбата беше Донти.

В случай че жертвата — или „марката“ — забележеше и се окажеше достатъчно бърз да спипа резача, момчето нямаше да разполага с кесията или ножката, което правеше всякакво обвинение недоказуемо.

Четвъртото момче, „окото“, щеше да набележи подходящата марка и да даде сигнал. Щеше да се шляе около сергиите на пазара и да гледа за някой с пълна кесия и халтаво внимание, който дори би могъл да не забележи липсата на кесията си, докато момчетата се изнесат на друга улица.

Хату се размърда неспокойно. Окото все още не им беше подал сигнал, въпреки че бе минал покрай няколко обещаващи на вид марки. Като че ли чакаше точно за някого. Хату започна да изпитва познатото му безпокойство, че не е в течение на нещо важно.

И тогава дойде сигналът: окото, казваше се Джолен, смъкна шапката си и си избърса челото, докато покрай него минаваше дебел търговец със скъп халат.

Хату се задвижи без колебание.

Видя, че марката носи кесията на колана си отдясно, което издаваше, че е левак, тъй като разумните хора държаха кесиите си близо до по-неактивната си ръка. Хату мина от лявата страна на мъжа, после залитна пред него, привличайки за миг вниманието му. Използва възможността, за да го погледне в очите и започна да проси:

— Моля ви, господине, имате ли някоя монета в повечко? Сираче съм и не съм ял от дни!

Брендант, резачът, беше в удобна позиция да вземе кесията и да духне, но вместо това извади камата си и я заби в корема на мъжа. Хату го видя как натисна нагоре и дълбоко в черния дроб на мъжа. Марката щеше да издъхне от загуба на кръв за минути. Успя само да изпъшка, докато коленете му започнаха да се огъват.

— Свърши! — викна окото и момчетата хукнаха колкото се може по-бързо и профучаха през тълпата към кейовете.

Бяха на половин каре разстояние, преди първият вик за тревога да прокънти зад тях. Брендант махна на другите да го последват в една странична уличка, където смъкна дрехата си и остана по опърпана риза с къси ръкави. Пъхна дрехата си зад купчина смет и им махна да последват примера му.

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 172
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)