![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— От земите на Уелс — отговорил Ланселот.
— Сеньор — обърнал се съм него рицарят, — били ли сте някога в двора на крал Артур?
— Да — отвърнал Ланселот, — няколко пъти.
— А виждали ли сте кралицата?
— Да.
— Добре, тогава можете да кажете — подхвърлил той, — че сте видели най-непочтеното създание!
— Защо говорите така?
— Знам със сигурност и ще ви кажа как го узнах. Случи се тази година да бъда в двора на крал Артур, когато пристигна една девойка, която съобщи, че Ланселот е умрял, умолявайки за прошка крал Артур, затова че спал със съпругата му. Девойката носеше такива доказателства за това, че нямаше как да не й се повярва.
— Какви доказателства? — попитал Ланселот.
— Пръстенът, който е получил като залог за любовта си към дамата — отвърнал другият. — Но когато девойката го показа като доказателство, в нито един момент кралицата не се опита да го опровергае. Напротив, тя заяви пред всички, че без съмнение е обичала Ланселот и му е дала пръстена.78 Беше ясно за всички, че тя е такова създание, каквото ви казах, и съм убеден в това.
След тези думи Ланселот бил обхванат от ярост:
— Сеньор рицарю, лудост е да изричате подобно нещо, ако не можете да го докажете!
— Няма рицар на света — отвърнал другият, — срещу когото да не приема да го докажа с изключение на един.
— И кой е той?
— Ланселот от Езерото, синът на крал Бан от Беноик. Срещу всички останали бих се осмелил да го сторя без проблем, но не и срещу него.
— Ланселот? Той е мъртъв повече от година.
— Истина ли е това? — попитал рицарят.
— Не съм видял смъртта му лично, но така се говори.
— В този случай няма рицар на земята, срещу когото да не се осмеля да докажа, че кралицата е най-непочтеното от всички създания, щом като вместо краля, най-благородния човек на света, тя е допуснала в леглото си друг рицар.
— За Бога — отговорил Ланселот, — в тази страна има много рицари, които ще я защитят, ако ви чуят да произнасяте тези упреци към нея.
— Очевидно не сте от тях.
— Това няма откъде да го знаете — рекъл Ланселот.
— Ако сте от тях, защитете мнението си. Аз съм напълно готов да докажа, че тя е такава, каквато ви казвам, и още по-непочтена дори.
— Пък аз — отвърнал Ланселот — съм готов да оспоря това срещу вас. Предизвиквам ви!
23. Ланселот побеждава Маргондър
Веднага след това те насочили конете си един срещу друг и си нанесли удари по щитовете, като пробили и разцепили дървеното им покритие. Рицарят счупил копието си. Що се отнася до Ланселот, той замахнал толкова жестоко, че повалил на земята ездача заедно с коня. Върнал му оръжието, защото мислел, че все още има нужда от него, и го подпрял до едно дърво. След това скочил на земята, за да бъде равностоен със своя противник. След като вързал коня си, се върнал при рицаря, който междувременно се бил изправил, и се впуснал да го атакува с меч в ръка и щит пред главата. Другият се нахвърлил неудържимо срещу него и двамата си разменили жестоки удари по шлемовете, като дори пламнали искри. Ланселот срещнал ожесточена съпротива у рицаря. Ала накрая последният не могъл да устои на атаките на своя противник. Все пак силата му не била по-малка. Проявил цялата храброст, която повече от всякога бленувал да докаже, и се защитавал не без затруднение чак до пладне. Тогава Ланселот го притиснал още повече. Той му нанасял такива удари, че кръвта струяла от тялото му от повече от тридесет места, така че каквото и усилие да правел, не можел повече да издържа. Ланселот го размотавал, както си пожелае насам, натам. Когато рицарят се почувствал на края на силите си, помолил за милост, защото се страхувал от смъртта. Подал меча си на Ланселот, който заявил, че не би могъл да го приеме, ако победеният не обещае да се подчинява на заповедите му. Другият го уверил, че ще приеме всяка негова повеля, ако го остави жив.
78
Вж. бел.132. Авторът използва въпросната сцена като лайтмотив, който обаче всеки път е представен от различна гледна точка.