В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
Отвътре освободиха веригата и вратата се отвори. На прага застана млада жена със светла коса, вързана на конска опашка, и със силно извити вежди. Носеше къса пола, на краката си бе обула къси чорапи върху дебелия чорапогащник, а около врата си бе увила раиран памучен шал, въпреки че на Фрида й се стори, че вътре е доста топло. Жената протегна ръка.
— Аз съм Джанин — представи се тя. — Влезте.
— Тук ли е Джоана?
— Тя е вътре с Рик.
— Рик?
— Рик Костело. Джоана, търсят те.
— Кой е? — чу се дрезгав и леко провлачен глас — точно този, който Фрида очакваше да чуе.
— Никога не би предположила. За вълка говорим… Ще си свалите ли палтото?
— Първо ми кажете коя сте? — попита Фрида. — Вие очевидно ме познавате, но аз не ви познавам.
— Работя заедно с Джоана.
— Как по-точно?
— Помагам й да разкаже историята си.
— Историята си ли? — каза Фрида предпазливо. — Вие писателка ли сте?
— Аз? Не. Аз съм пиар специалистка, наета от издателя й, за да се погрижа разказаното от нея да привлече възможно най-голям брой читатели. Това е такава ужасяваща история — и какви усилия са й били нужни, за да оцелее. Трагедия и изкупление. Тя е живяла с истинско чудовище. Но не е нужно да го разказвам точно на вас. — Джанин се усмихна на Фрида многозначително. — Известна ми е ролята ви.
Фрида съблече палтото си. Изведнъж я заболя главата — сякаш беше стегната в обръч.
— Значи тя пише книга?
— Вече е готова. Работихме над нея известно време. За мен е привилегия, че бях избрана да й съдействам. Но вие сте психотерапевт и със сигурност сте наясно какво е да помагаш на хората. Тя е ето там.
Джанин въведе Фрида в малка стая, твърде тясна, за да побере големия кожен диван и огромния фотьойл. Стаята беше силно задимена, а в най-задимената й част седеше Джоана — свита удобно в единия край на дивана, с подвити под себе си боси крака. Последния път, когато Фрида я беше видяла, тъмната й коса беше боядисана руса; сега беше кестенява, с метален оттенък. Но имаше същата отпусната стойка и същото подпухнало лице — бледо, наплескано с фон дьо тен. От долната й устна висеше цигара, а на малката маса, до лакътя й, пепелникът беше препълнен с угарки. Едрото й тяло беше напъхано в тесни дънки и леопардово горнище. Изпод него се показваха тлъстините на белия й корем и Фрида забеляза познатата ориенталска татуировка. Млад мъж с розово бебешко лице и пъпчиво чело седеше във фотьойла. Той изгледа Фрида подозрително. Крачолите на панталоните му се бяха вдигнали нагоре и под тях се виждаха жълтите му чорапи и лъскавите му пищяли.
— Здравей, Джоана — каза Фрида.
— Не ме предупредихте, че ще дойдете.
— Не.
— И защо сте тук, след толкова време?
— Дойдох да видя как живееш.
Джоана всмукна от цигарата си.
— И това е просто съвпадение?
— Не те разбирам.
— Сега, когато изваждам наяве цялата истина.
— Изобщо не знаех за това.
— Това — каза Джоана със задоволство, като кимна към младия мъж и изтръска пепелта от цигарата си, — е Рик.
Фрида кимна към Рик, който протегна към нея слабата си розова ръка.
— Той е моят издател.
— Ще издаде книгата ти? — Мъжът изобщо не отговаряше на представата на Фрида за книгоиздател.
— Той е от вестник „Дейли Скеч“.
— А аз реших, че става въпрос за книга.
— Историята й ще бъде отпечатана в поредица от епизоди — уточни Рик.
— Разбирам.
Джанин врътна глава към Фрида така енергично, че конската й опашка се залюля.
— Да ви направя ли кафе?
— Не, благодаря.
— Значи не знаехте? — попита отново Джоана. — И не са ви изпратили да шпионирате?
— Какво да шпионирам?
— Мен и всичко, което върша.
— Прекалено късно е за това — обади се Рик. — Вече приключихме. В момента се уреждат авторските й права.
Фрида седна на дивана с изправен гръб и впери поглед в Джоана, опитвайки се да игнорира останалите двама.