Гробовни тайни [bg]

— Как се чувстваш? — попитах аз.

Софи се усмихна плахо.

— Освен че имам страхотен махмурлук, чувствам се точно така, както сигурно изглеждам.

Изглеждаше удивително добре, като се има предвид през какво премеждие беше преминала. Изминалите десет години почти не бяха оставили следа върху нея. Лицето й бе съвсем гладко и като изключим синината, не се бе променило особено от последната ни среща. Но пък костната й структура бе такава, че възрастта щеше да я пощади.

Тя сведе поглед към ръцете си.

— Ужасно ми е неудобно, а и съм объркана. Не знам кое от двете е по-лошото — фактът, че някой е нахлул в къщата ми и ми е причинил това, или фактът, че не си спомням нищо от станалото.

Краткотрайната загуба на памет е често срещано явление след нараняване по главата, но това не я правеше по-малко обезпокоителна.

— Нищо ли не можеш да си спомниш? Нямаш ли представа кой те нападна?

— Не си спомням дори самото нападение — каза Софи, докато разсеяно подръпваше пластмасовата гривна. — Чувствам се ужасно глупаво, но както казах и на полицията, тъкмо излизах от душа, когато чух шум от долния етаж и… и това е всичко. Съдейки по спомените си, може просто да съм се подхлъзнала и да съм си ударила главата.

Това можеше да е така, ако входната врата не беше разбита. Каквото и да се бе случило, то не беше инцидент.

— Паметта ти може да се възстанови след няколко дни.

— Не съм много сигурна, че искам да си спомня. — Докато лежеше в болничния халат, изглеждаше ужасно уязвима, изобщо не приличаше на онази Софи, която си спомнях. — От полицията ми казаха, че не съм била… че не е имало сексуално посегателство. Въпреки това се чувствам ужасно, като си помисля, че някой е нахлул в къщата ми, а аз дори не си спомням.

— Имаш ли някаква представа кой може да е бил? Може би някой, който ти има зъб…

— Не, няма как. В момента нямам връзка с никого и не съм имала от… доста дълго време. Полицията смята, че най-вероятно е бил крадец, който е решил, че ме няма, и се е паникьосал, когато е разбрал, че съм в банята.

Това беше новина за мен.

— Говори ли с Тери Конърс?

При споменаването на името му Софи ме погледна изненадано.

— Не. Защо?

— Той дойде да ме види. — Поколебах се, но реших, че има право да знае. — Изглежда смята, че нападението има връзка с Джером Монк.

— С Монк ли? Това е нелепо — каза тя и се намръщи. — Има и още нещо, нали?

— Каза ми, че аз също съм заподозрян. Понеже аз те открих, а ти не си спомняш нищо…

— Ти? — тя отвори широко очи и в следващия миг отклони погледа си.

Усетих как стомахът ми се сви, питах се дали и тя би повярвала на това. Когато обаче заговори отново, гневът в гласа й разсея всичките ми съмнения.