Гробовни тайни [bg]

Тери спря да дъвче.

— Защо си мислиш, че не е бил той?

— Защо ще има нещо против Софи? Тя беше единственият човек, който се опита да му помогне. А откъде ще знае къде да я открие?

— Мислиш ли, че в затвора човек не може да научи такива неща? Я, порасни. А ако се чудиш за причината, Софи сигурно е била последната жена, която Монк е видял, преди да го затворят. Години наред е лежал в килията и си е представял какво би направил с нея.

Така стигнахме до въпроса, който не ми се искаше да задам, но Тери вече беше повдигнал темата.

— Изнасилена ли е?

— Не. — Тери ме гледаше студено.

Бях благодарен поне за това.

— Тогава надали е Монк, нали така? — казах аз. — А и той обикновено не оставя жертвите си живи.

— Може би някой му е попречил или го е уплашил.

— Да уплаши Монк? — Това беше толкова нелепо, че почти се разсмях. — Кой би могъл да уплаши Монк?

— Добре, щом не е бил той, тогава би ли ми обяснил още веднъж какво си правил ти самият в къщата на Софи?

— Вече ти казах.

— А, да, вярно! Жена, която не си виждал от десет години, ти се обажда по телефона и те моли за помощ и ти скачаш в колата и изминаваш триста километра само за да обядваш с нея. И когато тя не се появява, ти намираш мястото, където живее, влизаш в къщата й и я намираш в безсъзнание.

— Точно това се случи!

— Нима? Хайде да си представим нещо друго. Отиваш до къщата й и разбиваш вратата. Тя е само по хавлия и ти губиш контрол. След това се паникьосваш и викаш полицията, все едно току-що си я открил.

Изгледах го ужасен.

— Защо ми е да наранявам Софи? Та ние не сме се виждали от толкова години!

— Ти така твърдиш. По време на разследването двамата изглеждахте доста близки. Все се питах дали между вас няма нещо.

Усетих, че съм стиснал юмруци. Отпуснах ръце, мъчех се да сдържа гнева си, знаех, че той само чакаше да си изпусна нервите.

— Не всички са като теб, Тери.

Той се разсмя.

— Ето, започна се! Тъкмо се питах колко време ще ти трябва, преди да го кажеш.

— Ако не ми вярваш, попитай Софи. Тя ще ти каже, когато се събуди…

— Ако се събуди.

Тези думи ме стреснаха.

— Нищо не се знае при подобни травми на главата — продължи Тери. — Което те поставя в доста неудобно положение, нали?

Не можех да повярвам на ушите си. Опитвах се да разчета изражението на Тери, да разбера дали не ми залагаше капан с надеждата да захапя стръвта. Не беше така.

Той извади от портфейла си визитна картичка и я хвърли на масата.

— Обади ми се, ако се случи нещо друго. Тук е номерът на мобилния ми телефон. Не ми звъни в офиса, там няма да ме откриеш.

Отиде в коридора, спря и ме изгледа злобно.

— Не се прави, че си различен от мен, Хънтър. Не си по-свестен от останалите.