Гробовни тайни [bg]

Вече не се чувствах изморен. Адреналинът бе прогонил умората и знаех, че ако сега си легна, няма да мога да заспя. Отидох до шкафа в хола и извадих бутилката бърбън, чиято капачка представляваше кон с жокей върху него. Беше почти празна. Бях си я донесъл от Тенеси тази годината и отпивах по малко, за да имам за по-дълго.

Но сега бях заслужил едно питие. Освен това имах нужда от него, за да мога да свърша това, което възнамерявах.

Сипах си и отпих голяма глътка. Бърбънът беше едновременно силен и мек, усетих как затопли вътрешностите ми. Излязох от хола и отидох в другия край на коридора, където се намираше малката стая. Тя се водеше трета спалня, но размерът й беше такъв, че едва ли можеше да се сложи легло в нея. Повечето хора имат килер, където складират старите си мебели и вещи, и ги зарязват, вместо да ги изхвърлят на боклука. Моят килер беше пълен с кутии.

Запалих лампата. Кутиите бяха подредени една върху друга, бяха най-различни, някои съвсем обикновени, други специални, предназначени за документи. Заемаха всички полици от пода, та чак до тавана. Всеки си има минало. Добро или лошо, то ни прави такива, каквито сме.

Това беше моето минало.

След като Алис и Кара загинаха, се опитах да избягам от стария си начин на живот. Престанах да се виждам с приятелите и колегите си, прекъснах всякакви връзки с всичко, което ми напомняше за загубата. Продадох или раздадох повечето от вещите си, но останаха някои неща, с които или не знаех какво да правя, или не исках да се разделя. Складирах ги и се опитах напълно да забравя за тях, докато не се почувствам готов да продължа стария си живот. Сега всичко, свързано с него, се намираше в тези кутии. Снимки, дневници, спомени.

Работа.

Отпих още една глътка и оставих чашата на една от полиците. Кутиите не бяха подредени по някаква система, но личните вещи държах безразборно нахвърлени в обикновени кутии. Все още не бях готов да ги отворя. Папките със случаите, по които бях работил, бяха в кутиите за документи. Те поне бяха надписани.

Потънах в прах и пот, докато открия тази, която ми трябваше. Занесох я в хола, сложих я на ниската масичка и я отворих. От нея се понесе застоялият мирис на стара хартия. Документацията беше подредена по азбучен ред, така че не ми беше трудно да открия бележките си по случая „Монк“. Имаше няколко големи картонени папки, вързани с ластик, толкова остарял от времето, че се скъса, когато го дръпнах. Самите папки бяха синьо-бели на цвят, с шарка, наподобяваща на мрамор. В съзнанието нахлуха забравени спомени — бях си ги купил на едро, за да спестя пари.

Прогоних тази мисъл, оставих папките на масата и отворих първата. Оттам се плъзнаха няколко дискети, старателно надписани, но неизползваеми на съвременен компютър. Имаше една прозрачна папка, в която бяха подредени снимките от гроба в палатката. Прегледах ги набързо; изцапаните с торф останки се виждаха ясно на светлината на светкавицата. При всеки образ у мен проблясваше спомен, но снимките можеха да почакат.