Измамна светлина [bg]

— Вие какво отговорихте?

Галеристът изгледа Гамаш невярващо.

— Отклоних предложението й, разбира се. Имате ли представа колко много художници ми изпращат своите работи?

Главният инспектор мълчеше и очакваше надменния отговор.

— Получавам стотици портфолиа всеки месец от всички краища на света.

— Значи я отпратихте. Ами ако творбите и са били добри? — Гамаш си заслужи още един презрителен поглед с това предположение.

— Ако беше добра, щях да съм чувал за нея. Не можеше да се каже, че е ярка млада надежда. Повечето художници с обещаващ потенциал успяват да пробият до трийсетата си година.

— Невинаги — упорстваше Гамаш. — Клара Мороу е на същата възраст, на която е била мадам Дайсън, а чак сега я откриват.

— Аз обаче продължавам да твърдя, че работата й не струва — заяви Кастонге.

Инспекторът се обърна към Франсоа Мароа.

— А вие, мосю? Добре ли познавахте Лилиан Дайсън?

— Не особено. Виждал съм я на няколко вернисажа през последните месеци и знаех коя е.

— Откъде?

— Арт общността в Монреал не е много голяма. Има доста художници, които не са на високо ниво и рисуват за удоволствие. Намират се и такива със средно ниво на талант. От време на време правят по някоя изложба. Други не са пробили, но са добри и работливи художници. Такъв е Питър Мороу. И има неколцина наистина отлични творци. Като Клара Мороу.

— Къде се вписва Лилиан Дайсън?

— Не зная — призна арт дилърът. — Помолила беше и мен да погледна портфолиото й, но така и не намерих време. Твърде много други неща изискваха вниманието ми.

— Защо предпочетохте да останете в Трите бора снощи? — попита Гамаш.

— Както вече споменах, взех решението в последния момент. Исках да видя мястото, където Клара твори.

— Да, така казахте — потвърди детективът. — Но не уточнихте с каква цел.

— Трябва ли да има определена цел? — попита Мароа. — Не е ли достатъчно просто да видя?

— За повечето хора може и да е така, но подозирам, че за вас не е.

Мъжът впери проницателен поглед в Гамаш. Не изглеждаше особено доволен.

— Вижте, Клара Мороу е на кръстопът — започна арт дилърът. — Трябва да вземе решение. Получи феноменална възможност и за момента критиците я обожават, но утре ще обожават някой друг. Нужен й е някой, който да я напътства. Ментор.

Арман Гамаш изглеждаше озадачен.

— Ментор?

Въпросът увисна във въздуха.

Настъпи дълга и напрегната тишина.

— Да — отвърна Мароа, отново възвърнал благия си вид. — Наближава краят на кариерата ми, осъзнавам го. Мога да напътствам един, най-много двама забележителни художници, преди да се оттегля. Трябва да избирам внимателно. Нямам време за губене. Прекарах последната година в търсене на художника, който навярно ще е последният, с когото ще работя. Посетих стотици вернисажи по целия свят. И накрая попаднах на Клара Мороу точно тук.