![Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/4/poslednite-oceleli-zhivota-kakvto-go-poznavahme-bg-download.jpg)
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
- Като да ядем още по-малко - веднага се досетих. - Защото не можем да бъдем сигурни какво ще стане с градината.
Брат ми кимна.
- Признавам, че и аз самият никак не съм въодушевен от идеята, но ще се наложи да обмислим тази възможност.
- Мога да се огранича до едно ядене на ден - заяви мама. - И без това тези дни съм прекалено разстроена, ча да усещам глад. Но не искам вие, деца, да следвате Примера ми. Не и докато не стане неизбежно.
-Може да постим по един ден седмично - предложих. - Или да ям късна закуска, да кажем, през ден.
-И двете идеи ми се струват добри - съгласи се Мат. - Аз мога да се храня на закуска в понеделник, сряда и петък, а пък Миранда - във вторник, четвъртък и събота, а в неделните дни да постим. Но, мамо, ако ще се ограничаваш само до едно хранене на ден, ти не бива да постиш.
Тя имаше вид на жена, готова да се разплаче.
- Не се тревожи за мен, ще бъда добре - рече, вместо да избухне в сълзи. - Мисля, че трябва да се запасим с вода. Докато все още имаме течаща вода, ще можем да я използваме, но все пак трябва да запазим колкото е възможно повече.
- Да не би кладенецът ни да пресъхне? - попитах.
- И това е възможно - потвърди Мат. - Всякаква вода, която сега не използваме, през следващите шест месеца може да се окаже жизненоважна.
- Опасявам се, че дъждовната вода може да е замърсена - намеси се мама. - И тогава ще трябва да преваряваме водата за пиене. Никога не сме имали проблеми с водата от кладенеца, но ако въздухът се замърси много, няма да имаме друг избор. Не бива да рискуваме с някоя зараза.
- А какво ще стане с езерото? - попитах. - Мога ли да продължа да плувам?
- Мисля, че можеш - отвърна тя. - Или поне за известно време. Разбира се, ако температурата спадне драстично, водата ще стане прекалено студена за плуване.
- Ама сега е юли - припомних й. - Колко студена може да стане?
- Още не знаем - въздъхна Мат. - Но мисля, че скоро ще разберем.
Само за да им докажа колко грешат - мама, Мат и всички учени - тази сутрин отидох да плувам. Освен мен, там имаше само още двама души, като никой от нас не остана задълго.
Макар да знаех, че днес водата е толкова чиста, колкото вчера, на излизане от езерото се усещах мръсна. Навън не беше студено, но беше толкова влажно, че не можех да престана да зъзна и треперя. До вчера копнеех да се захлади, а днес, когато желанието ми се сбъдна, топлината толкова силно ми липсваше. Дори ми липсваше луната на небосклона.
Днес е събота и затова съчетах закуската с обяда. Утре ще постим. Питам се само как ще ни се отрази, но се утеших с мисълта, че се налага да свикваме.
Надявам се поне баба да е добре.
Предполагам, че списъкът със загиналите ще стане още по-дълъг.
8 .
11 юли
Мама промени правилата, така че мога да съчетавам закуската и обяда в понеделниците. Каза ми, че не е честно да постя в неделята и след това да не ям нищо на другия ден до вечерта. Тя самата, разбира се, не хапваше нищо до вечерята в понеделник, но ние трябваше да се правим, че въобще не го забелязваме.
Постенето не се оказа чак толкова лошо, колкото очаквах. По обяд действително огладнявах много, но с напредването на деня ставаше все по-поносимо. Предполагам, че ще свикна.
Не съм съвсем сигурна, но си мисля, че всичко все повече посивява.
Днес следобед се отби Питър. Разказахме му за плановете ни и той ги оцени като доста добри. Особено горещо одобри това, че сме решили да преваряваме водата за пиене.
Попитах го какво мисли за плуването.
- Вероятно ще е по-добре, ако го спреш - посъветва ме той. - Хората, които пият вода от градската водопроводна мрежа, споделиха с мен, че водата започнала да потъмнява, и вече се питаха докога ще трае това. Пречистването на водата изисква електричество, а много добре знаем как се задъхват напоследък електроцентралите.
- Но какво общо има това с езерото Милър? - попитах го.
- Трудно е да се предскаже какво ще направят хората, ако нямат течаща вода - отвърна Питър. - Може да започнат да носят мръсните си дрехи до езерото, за да ги перат в него. Или да се къпят там. Така че не е изключено то да се окаже развъдник на какви ли не зарази. В днешните дни е по-добре да си предпазлив, отколкото после да съжаляваш.
Поне не ми изреди симптомите на холерата. Което за него си беше сериозно въздържание.
Мисля обаче утре да отида да плувам в езерото Милър. Може би Дан ще се появи. Може би слънцето ще грее.
12 юли
Никакъв Дан. Никакво слънце. Никакъв ток. Нито дума от Джони или от татко.