Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
Тя ме освободи от всичко враждебно на човешкото. От мълчанието и от задръжките. От принудата да правя само правилни стъпки.
Казват, че мъжете, които са изцяло в телата си, усещат, когато една жена иска от живота повече, отколкото получава. Момичето в прегръдките му копнееше за чужденеца, за вечния пътешественик — Пердю помириса този неин копнеж, чу го в биенето на сърцето ѝ, притиснато до неговото. Непознатият, който влиза в града на бял кон, дарява я с една нощ, през която тя преживява всичките приключения на света, слага в краката ѝ всичко, което ѝ липсва в малкото село, сгушено сред смълчани ниви с пшеница и стари гори. Това е единственият протест, който тя си позволява, за да не полудее от селската идилия, където всички говорят само за земята, за семейството, за потомците. Никога за нея, само за нея.
Жан Пердю даде на младата жена всичко, за което копнееше сърцето ѝ. Държеше я, както не би се осмелил никой от младите дърводелци, горски работници или лозари. Танцуваше с тялото и женствеността ѝ, както не би могъл никой от мъжете, които я познаваха от детството ѝ и за които беше само „Мари, дъщерята на стария ковач, дето ни подковава конете за оран“.
Във всяко движение Жан влагаше себе си — тялото си, дъха, концентрацията. Шепнеше в ухото ѝ нежни думички на португалски — езика на тангото, научен някога заедно с Манон и станал езикът на любовта им. В леглото двамата си говореха на вие като старите, традиционни двойки в прецъфтялата Португалия и си шепнеха дръзки фрази с учтив тон.
Миналото, настоящето, тази млада жена и другата, на име Манон — всичко се сля в едно. Младият мъж, какъвто беше някога, който нямаше понятие колко мъжествен може да бъде. Не старият, но вече възрастен мъж, забравил какво означава да имаш желания. Да държиш жена в обятията си.
А сега танцуваше, прегърнал жената котка, която обичаше да води битка, да я побеждават и отново да се бори.
Манон, Манон, и ти танцуваше така. Жадна да завладееш нещо единствено за себе си. Без семейство, без товара на предците си. Само ти, без бъдеще. Ти и тангото. Ти и аз. Моите и твоите устни. Езикът ти, кожата ми, животът ни…
Започна третата песен — „Либертанго“. Точно тогава вратите на спортната зала се отвориха с трясък.
— Ето ги, тези свине! — закрещя възбуден, гневен мъжки глас.
23.
В залата нахлуха петима мъже. Посрещнаха ги женски писъци.
Първият натрапник издърпа партньорката на Кунео от прегръдката му и замахна да я шамароса. Якият италианец увисна на ръката му. Втори натрапник се нахвърли върху Кунео и заби юмрук в корема му. През това време първият повлече жената към изхода.
— Предателство! — изсъска Олсон и бързо поведе Жан Пердю и жената котка към скрито местенце, невидимо за видимо възбудените и осезаемо алкохолизирани мъже.
— Това е баща ми — пошепна тя, восъчнобяла от уплаха, и посочи един от най-агресивните натрапници. Приближените му очи шареха трескаво из залата. В ръка стискаше брадва.
— Не поглеждайте към него! Вървете пред мен! Ей сега ще излезем — нареди Пердю.
Макс отблъсна един от двамата мъже, очевидно познали в Кунео персонификация на сатанистките секс-игрички на своите жени, дъщери и сестри. От устата на неаполитанеца течеше кръв. Макс изрита първия нападател в коляното и просна втория на пода с умело приложена хватка от кунгфу.
После се върна с бързи крачки при своята боровинкова кралица, която стоеше в самия център на хаоса, гордо изправена и мълчалива. Целуна ѝ ръка и се поклони дълбоко.
— Благодаря ви, кралице на тази незавършена нощ. Това беше най-прекрасният танц в живота ми.
— Да си вървим, иначе може да ви е последният! — подкани го П. Д. и го дръпна за ръкава.
Пердю видя как кралицата проследи Макс с нежна усмивка. Вдигна наушниците му от пода и ги притисна до сърцето си.
Жордан, Пердю, П. Д., жената котка и Кунео се затичаха към старо синьо рено комби. Кунео се намести зад волана, тежко дишащият П. Д. падна на предната седалка, Макс, Жан и младата жена се покатериха в каросерията и се скриха между сандъчета с инструменти, кожен куфар, плетена кошница, препълнена с букетчета подправки и билки, както и планини от учебници по най-различни дисциплини. Кунео даде газ и потегли, преследван от бясно размахваните юмруци на мъжете, решени да прекратят тайните танцови изстъпления на жените си. Те преследваха чуждите типове чак до паркинга.
— Жалки глупаци! — изфуча П. Д. и метна в каросерията дебелия том с изображения на пеперуди, който бе паднал на главата му. — Затворени в дребнавите си възгледи, те ни смятат за глутница хипита, които танцуват първо облечени, а после голи. Не им идва на ум, че ако се съблечем, няма да представляваме особено красива гледка. Сбръчкани, ръбести тела, лалугерски тестиси, издути шкембета над тънки крачка…