Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
Жан започна да чувства и престана да търси убежище в абстрактни идеи за танца. Усещаше ме цялата. Косъмчетата по тялото ми. Гърдите ми. Никога не съм се чувствала повече жена, отколкото през онези часове, когато двамата с Жан танцувахме, а после се любехме на дивана, на пода, на стола, навсякъде. Той ми казваше: „Ти си изворът, от който съм се родил. Когато си тук, бликва вода, когато те няма, пресъхвам“. Обиколихме всички парижки барове, където се танцува танго. Жан се научи да ми предава енергията на тялото си, да ми показва какво танго иска от мен. Започнахме да учим испански. Научихме няколко стихотворения и думичките, които тангерото шепне на своята тангера, за да я направи по-податлива. С тези думички започвахме нашите прекрасни, сладки, страстни игри. Дори в спалнята си говорехме на вие. С учтиви слова искахме от другия доста неучтиви неща.
О, Люк! С него е различно… не така отчаяно. Не толкова естествено. С Жан никога не лъжа — от самото начало. Пред Люк премълчавам желанията си за повече твърдост или нежност, повече смелост или игра. Срамувам се, защото искам повече, отколкото той може да даде. А кой знае, може би той ще го направи, стига само да го попитам? Но как?
— Когато танцуваш с друга жена, не предавай тангото, като се сдържаш — каза ни Житано, един от учителите в баровете.
Каза също, че Жан ме обича. И аз него.
Виждал го във всяка стъпка, която правим. Двамата сме били едно същество. Дали е близо до истината? Трябва да бъда с Жан, защото той е мъжката част от мен. Поглеждаме се и виждаме едно и също.
Люк е мъжът, с когото гледам в една посока. Двамата вървим редом.
Ние обаче, за разлика от учителя по танго, не говорим за любов. Само свободните и чистите хора имат право да казват „обичам те“. Например Ромео и Жулиета. Ние нямаме право.
Остава ни съвсем малко време. Трябва да свършим всичко едновременно, иначе няма да се справим. Да се любим, да говорим за книги, да се храним и да мълчим заедно, да се караме и помиряваме, да танцуваме и Жан да ми чете на глас, да пеем и да търсим нашата звезда — всичко едновременно, бързо. Копнея за следващото лято, когато Жан ще дойде в Прованс и ще търсим звезди. Виждам папския дворец[32]да блести златен под слънцето. Ето я отново тази светлина, най-после. Пак ще видя хора, които не се правят, че наоколо няма други като тях. Които не те забелязват нито в асансьора, нито на улицата или в автобуса. Най-сетне отново ще ям кайсии направо от дървото.
О, Авиньон! Някога се питах защо този град със злия, винаги студен и сенчест дворец е пълен с тайни коридори и падащи порти. Сега знам: това безпокойство на желанието е съществувало още в зората на човечеството. Беседки, сепарета, ложи, лабиринти — всички са служили на тази прастара игра.
Всички знаят как се играе тя, но всеки се прави, че не я играе. Или поне, че е далечна, безопасна, недействителна. Глупости.
Изпитвам бездънен срам и бузите ми пламтят. Усещам липсата на Жан и коленете ми омекват. А лъжата се е настанила между плешките ми и ги разранява. Скъпи мама-татко, направи така, че да не се налага да взема решение сега. Моля те!
Направи така, че грахчето в подмишницата ми да е само зрънце варовик, каквито постоянно падат от крановете във Валенсол, където живее лавандулата и скитат най-неподкупните котки.
22.
Мосю Пердю усети как го следяха погледи под гримирани мигли. Ако улови погледа на някоя от жените, задържи го и му отговори, бързо ще се озове вcabeceo— безмълвната размяна на погледи по време на тангото, с която се урежда всичко. „Питане с очи.“
— Гледайте в пода, Жордан, не гледайте жената в лицето — зашепна трескаво Пердю. — Ако гледате жената продължително, тя ще приеме, че искате да я поканите на танц. Танцувате ли аржентинско танго?
— Някога бях много добър в свободните движения с ветрило.
— Аржентинското танго е подобно. Има само няколко строго определени последователности от стъпки. Опирате горната част на тялото си в гръдния кош на жената. Сърце до сърце. А после се вслушвате в зова на партньорката си. Тя показва как иска да я водите.
— Да слушам? Никой не говори.
32
През периода 1309–1377 г. католическата църква и папският престол са с център Авиньон. —Бел. ред.