Парижката книжарница

— А след танца? Може ли да я поканя на питие?

— Не. Връщате я на мястото ѝ, благодарите и отивате при мъжете. Тангото не задължава с нищо. В продължение на три или четири песни споделяте копнежи, надежди и желание. Някои казват, че е като секса, само че по-добро. И се случва по-често. След три песни идва краят. Крайно неучтиво е да танцуваш с една жена повече от еднаtanda.Това се смята за лошо възпитание.

Двамата наблюдаваха танцуващите изпод вежди. След малко Пердю посочи с брадичка една от жените, която изглеждаше в началото на петдесетте, но би могла да е и към края на шейсетте. Черна коса със сиви кичури, хлабав кок на тила като при танцьорките на фламенко. Грижливо изгладена рокля за танци. Три брачни халки на един пръст. Стойка на балерина. Стройна, гъвкава и здрава като млад боровинков храст. Превъзходна танцьорка с меко сърце, която с лекота преодолява неподвижността или колебливостта на партньорите си, прикрива недостатъците им с грацията си и прави всичко леко и въздушно.

— Ето я вашата партньорка, Жордан.

— Тази ли? Тя е прекалено добра! Страх ме е!

— Запомнете чувството по време на танца. Един ден ще поискате да пишете за танго и ще е добре да запомните как се танцува със страх в сърцето. Какво чакате, вървете да танцувате!

Докато Макс панически, но и с нарастваща смелост се стремеше да привлече вниманието на гордата боровинкова кралица, Жан се запъти към бара, поръча си чашка с един пръст пастис и ледена вода. Чувстваше се… възбуден. Истински възбуден.

Сякаш се готвеше да се качи на сцена.

Преди всяка среща с Манон не беше на себе си. Треперещите му пръсти превръщаха бръсненето в клане.

Никога не знаеше какво да облече. Искаше да изглежда силен, строен и елегантен, хладен и недостъпен. Тогава започна да вдига тежести и да прави лицеви опори. За да е винаги в добро физическо състояние за Манон.

Жан Пердю отпи глътка пастис.

— Грацие — промълви той, следвайки интуицията си.

— Прего, синьор капитано — отвърна мустакатият дребосък зад бара на пеещ неаполитански.

— Голяма чест. Аз не съм капитан.

— О, разбира се, че сте. Кунео вижда.

От високоговорителите гърмяха чартове.Cortina —знак за смяна на партньорите. След трийсет секунди започваше новатаtanda.

Пердю проследи как боровинковата кралица се смили и позволи на бледия, но смело вирнал глава Макс да я изведе на танцовата площадка. Само след няколко стъпки тя се прояви като императрица и явно направи нещо с Макс, който висеше на протегнатата ѝ ръка. Младият писател свали наушниците си. Не просто ги свали, а ги хвърли настрана. Изправи гръб и изведнъж стана по-голям, с по-широки рамене, издул гръдния си кош като тореро.

Дамата му хвърли бърз поглед към Пердю. Студени светлосини очи. Млад поглед от стари очи. Безвременното ѝ тяло изпълняваше сладката, копнежна песен на тангото. Пердю познавашеsaudadeна живота — онази мека, стопляща тъга по всичко и нищо.